24 ноември 2014
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Skype - интернет телефония
Потребители

В момента има 123 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Петър Увалиев: Човек без спомени е куха хралупа
14.04.2006 г. Български фактор

Сред скандали и злоби забравихме 90-тата годишнина на един голям българин. Една от "петминутките" на Петър Увалиев по ББС през 1994 година има своята предистория.

Късната есен на 93-ра. Лондон. Къщата на Петър Увалиев в Челси - не тази, в която живее със семейството си, а отсреща - другата - там, където работи.

На стената, с пукнато стъкло, но в рамка – облигация от Първия облигационен заем на България след Освобождението. Известната снимка на младия Пиер Рув със също младия Антониони по време на филма "Фотоувеличението".

Пищеша машина с клавиши, които в новия правопис вече не означават нищо. Картички от България от преди войната. И една реч, в която се люлееш като в люлка горе в небето - тя те носи нависоко с лекотата на перце, подухвано от вятъра- усещаш и възторга на свободата, и силата на този, който те направлява. Пепел от третата за деня кутия "B&H" навсякъде. Така беше.

По-късно последва едно загубено и открито писмо, ето и неговият отговор.

Прозвучал като "петминутката на Петър Увалиев" по ББС, той беше и надлежно изпратен. Тази година големият българин щеше да навърши "динозавърската" / както сам я наричаше/ възраст от 90 години:

Петър Увалиев:

"Преди някое време поетът Ани Илков прозорливо и шеговито ме беше оприличил на Робинзон, макар и островът ми да не е толкова пуст. И ето че това, което днес имам да кажа, е напълно робинзонско. То е чисто и просто електронно преображение на прословутото послание в запушена стъкленица, запратено в морското ширине с безумната надежда, че някакси, някога ще стигне до някого, който ще предаде комуто се полага островното ми послание. Ето предисторията на това въздухоплавателно приключение.

Случайно бях споменал пред една умна, млада българка две съвсем незначителни ситници от шареното ми битие. Първата беше, че за разлика от Димчо Дебеляновите "черни" пловдивски дни, моето пловдивско юношество беше от сияйно по-сияйно. Там, някъде между Небет тепе, Джумаята и улица Пълдин, неусетно станах европоглед, така както други става късогледи или черногледи. И другото, което каза е, че от както шаря по света, съм се вманиачил да събирам стари български пощенски картички. Моята събеседница разказала това в Държавния архив в Пловдив и там любезни хора решили нарочно да подготвят и да ми препратят няколко чудесни цветни снимки от стария Пловдив. И понеже не им знам ни имената, ни адреса, пращам им по ефира невидимата си благодарност. Дано някой я чуе и им я предаде.

Един от тези трогателни подаръци е снимка от разрушения днес Френски колеж, който свърших в 1932 г. Там научих френски, немски, латински и старославянски: така очите ми прогледнаха за света и назад във времето и далеч в пространството. В Пловдив научих и странната дума Пикадилли. Така се казваше едно кино до ресторанта Средна гора срещу хотел Париж и Пощата, зад която се гушеше Театра. А ето, че сега живея на десетина минути от площада Пикадилли, който е на самия пъп на многомилионния Лондон. Но за мене Пикадилли и Средна гора са мисловни съседи.

Сигурен съм, че за тази невероятно и все пак естествена близост е мечтаел баща ми, когато ме е пратил да уча в Пловдив. Тогава вече беше се преселил в София, но и юношеството, и младостта му бяха минали в Пловдив. Затова у дома се говореше за духовното многообразие на града, в който още преди Освобождението Христо Г. Данов предлага 504 български печатни книги, Александър Балабанов в началото на века превежда "Фауст", София Юрукова създава всеобхватната Мозайка от знаменити съвременни романи, италианският тенор Гуаско пее в митичния театър Люксембург, а баща ми издава на собствени разноски на френски извадки от книгата на Жан Жак Русо "Емил", за да учи студентите си във Висшия Педагогически Курс, където негови колеги са именитите просветители Томов, Недков, Самодумов, Мутафчиев.

А над това космополитно културно пъстрило, витае призракът на трескавия Алфонс де Ламартин, предтеча и пример на онези нащи даровити съвременници, които самопожертвувателно все още се напрягат да вярват, че поезия и политика не са несъвместими.

Баща ми почина няколко месеца след постъпването ми в Колежа, но образът му се сля с многоликата, надпровинциална същина на Пловдив. Може би затова, неволно и неусетно, една от първите ми по-обмислени писачески прояви някъде към 1937 г. бяха шест есеистични подлистника в седмичника "Ла Парол Булгар", списван на френски под редакцията на далновидния Владимир Данев. Общото им заглавие беше "Пловдив пур Еа", Пловдив за Еа, въображаеми писма до една млада датчанка, която ни беше поразила с безбурния си европейски светоглед, така различен от нашата бодлива таралежова наеженост. Само бащиният ми Пловдив можеше да бъде уравнителен знак между нея и нас, между усмивката и настървлението.

Всичко това беше потънало някъде дълбоко в мътилката на паметта ми. Но то възкръсна, когато погледът ми погали подаръците от Пловдивския държавен архив. И ето, че тези архивни снимки събудиха един съкрушителен укор не само към мене, но и към всички, които живеят ден за ден: не е ли срамота да забравяме да помним?

Човек без спомени е куха хралупа."

Би Би Си
20 март 1994
Лондон

Веселина Божилова
Български фактор
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 35
Средна оценка: 4.71
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Петър Увалиев: Човек без спомени е куха хралупа
Анонимен на 25/06/2006
прекалено традиционално. От този човек очаквам много повече.
Отговори на това
от ДС-агент?
Анонимен на 20/05/2010
че какво да очакаме от ДС-агент?! Увалиев е преназначен в българското посолство в Лондон през 1948 г. Кой тогава е нав ласт в България - позанйте. Осиновената му дъщеря пък се казва Живомила - от Живков и Людмила. Другото безобразие, което изтърси приживе този "интелектуалец", бе, че Георги Марков е убит от "емиграцията". Той явно, живеейки в Англия от еди-коя си година, не е чувал за "българския чадър". Странна или обяснима амнезия? А пък жена му Соня, руска еврейка, не отделя нито ред в току-що изда ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
България - начало
България - информация
България - статии
България - форум
България - фотогалерия
България - връзки
България - медии
България - обяви
Търсене: България
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?