21 април 2014
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
neterra.tv
Профил
Влез в профила си





регистрация 
e-knigi - електронни книги на български
Потребители

В момента има 79 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Мария Петрова – една вечна жена
06.06.2006 г. Атински вести

Ако могат да са намерят три думи, които да определят Мария Петрова, те са: женственост, чувственост, вкус.

Певицата разказва, че няколко души – и все жени – са определили погледа й към света, вкуса й и цялостното й присъствие. Това са майка й Кера, модна шивачка, една жена с природен усет към красивото и сестра й Йонка Петрова, лекар във Велико Търново.

"Тя ми внуши любовта към литературата", споделя Мария пред в. "Труд". "Четях книгите, които тя подбираше. Обичаше световната класика и е човек с голяма обща култура." А за любовта й към музиката най-много й повлиява нейната леля Гета, която няма деца и прехвърля цялата си обич към малката Мария. "Аз се учех от нея без да искам. Не пеех песните й, а само я слушах. Тя изпълняваше много добре "Гурбетчия", която по-сетне стана моята визитка в творческия ми път. Тази жена удивително приличаше на Грета Гарбо", спомня си Мария Петрова.

По професия Мария Петрова е детска учителка. Мисли, че Господ я обича, щом й е дал толкова години да бъде сред деца, а не в артистични среди. Напуска работа след първото си участие на старата градска песен "Златен кестен" в Петрич през 1994 г. Има две деца – син и дъщеря, които живеят и работят в Ловеч. От дъщерята е внукът й Григор, голямо и умно момче, с когото Мария особено се гордее. Никога не съжалява, че е останала в града на люляците. Това имало, разбира се, и добри, и лоши страни, но, общо взето, я амбицира да доказва, че няма невъзможни неща и трудностите са преодолими.

А при въпроса съжалява ли, че славата й на една от най-добрите изпълнителки на стари градски песни не е дошла в живота й малко по-рано, обича да разказва следната история: На един конкурс, проведен в чужбина, наградата спeчeлила най-младата и най-красивата изпълнителка. Един от членовете на журито, поздравявайки я, казал: "Очарователна госпожице, Вие имате прекрасен глас, но ви липсват години."
"Моето предимство е, че не ми липсват години", казва Мария. "За жанра, в който пея, те наистина са нужни".

Мария Петрова е убедена, че старата градска песен трябва да носи отпечатъка на времето, в което се пее. Смята, че могат да се правят малки промени, но много деликатно и внимателно, за да не се загуби чарът на нейната уникалност и прелест.

Вярва в съдбата. Разказва, че нещата й тръгнали напред, когато някаква жена й предложила в подлеза на ЦУМ да си купи икона на Исус Христос. Макар и възголемичка, Мария често я взима със себе си, а вкъщи я държи на почетно място.

Споделя, че живее в мир със себе си и околните. Убедена е, че човек не бива да си създава врагове. И не се страхува да признае, че е щастлива.

Естествена, развълнувана, искрена, Мария Петрова се съгласи да отговори на нашите въпроси. Разговорът ни започна с един сърдечен поздрав:

- Здравейте на гръцка земя. Чест, привилегия и удоволствие е за мен да бъда тук, да пея за вас. За всички - за българи и гърци.

- В едно Ваше интервю четох, че се чувствате привилегирована за това, че сте жена. Какво ви дава женствеността?

- Много неща. Няма да стигне времето, за да изреждам. Но за мен е изключително важно, че съм се родила жена. И това ще го затвърдя и с този факт, че тук например, на този концерт времето е ограничено, няма да успея да изпея всичките песни, които желае публиката, но във всички случаи ще включа песента "Една жена".

- Не се страхувате от промените в живота, не се страхувате да рискувате. Вярвате ли, че съдбата помага на смелите?
- Вярвам разбира се! Съдбата отстъпва пред настойчивите и им дава път. Просто им помага. Когато човек иска нещо истински, съдбата отстъпва.

- Разкажете ни за жанра, с който ставате известна. Кои са старите градски песни? Кой ги пише? Кои са техните автори?

- Това е жанрът изпълнен с най-много сантимент. Не познавам друг, който може така да докосне сърцето. И това е жанрът, за който не е достатъчен само глас. Нужно е сърце. Както казват, без глас може да се мине, но без сърце – не. Не при старите градски песни.
Много песни съм изпяла. Пяла съм и руски, пяла съм и испански, и народни песни, но вероятно този жанр е моята съдба. Така е озаглавен и един документален филм, който направи българската телевизия за мен. Този жанр ме направи популярна.
Песните са толкова прекрасни, толкова разнообразни. Написани са от различни автори и всеки по своя начин е изразил болката си, но и надеждата, защото в болката съществува надежда. И любовта също, във всичките й нюанси – към роден дом, към роден край, към любимия, към любимата, към майка, към сестра. Затова тези песни са толкова различни и толкова колоритни. Даже в начина на изпълнение, даже във визията на изпълнителите. Невероятен е този жанр!

- Кои са авторите на Вашите песни?

- Повечето от песните, които аз пея, са по мой текст и музика. Явно и тук съдбата се намеси и ми прозвучават прекрасни песни напоследък. Вие сте първата медия, пред която ще кажа, че написах например една новогодишна песен. Мислех, че не бих могла да направя такава песен. Казвах си: какво мога да изпея за Нова година? Докато в Коледа има толкова романтика... Обаче се получи една чудесна песен – като текст, и като музика. При мен тези две неща вървят едновременно.
И нека да ви споделя моето голямо желание. Песните са наистина прекрасни – аз се ръководя от това как реагира публиката. Сега тук ми казаха: "Ама как няма да изпеете "Гурбетчия"?". "Много е дълга", им казвам, "програмата не я побира". "Ама как няма да изпеете за родния край, за родната къща?" За първи път ще си позволя да кажа нещо: о, Боже, моля те, позволи ми, помогни ми да дойда в Гърция и да изпея всичките си песни!

- Имате особена слабост към Гърция...

- Искам да ви кажа, че нищо не е случайно. Съдбата се намеси, за да успея да видя Гърция. Преди години, когато не бях стъпила на гръцка земя, една сутрин разплакана казах на моя мъж: "Толкова много искам да видя Гърция, толкова тайнственост крие тази земя, толкова мистичност!" А той каза: "Ами пусни едно тото, и ако спечелиш, ще те заведа. Дори не знаех как се попълва, той ми показа. Спечелих петица, която ми даде възможност да дойда десет дена в Гърция. И тук, в Гърция остана моята душа, моето сърце.
Затова не е случайно, че, когато една поетеса ми каза текста на едно стихотворение, посветено на Гърция, от него стана песен. Няма да мога да ви я изпея днес, но дано това да стане в друг момент. Една невероятна песен. Само припева ще ви кажа:
Като магия ли си ти,
о Гърция, като жарава.
Към теб душата ми лети
и при тебе тя остава.
Моята душа остана в Гърция и сега, отивайки си, няма да мога да си я взема.

- Идвали ли сте друг път, освен онова пътуване?

- След това отново съм идвала. Но това е първият път, когато ще пея на гръцка земя. Това ме прави безкрайно щастлива, въпреки че ще изпея само няколко песни. По-важна е идеята, че ще се изиграе най-дългото хоро. Благодаря на Бога за хубавото време.
И нека се обичаме българи и гърци. Защото Гърция е страната, която приюти българите в труден момент. И ние трябва да се обичаме. И аз ще кажа на българите:
не забравяйте
родината,
но обичайте
и Гърция,
защото тя ви приюти в този момент.
Бих могла до безкрай да говоря... Говори сърцето ми в момента.

- Специално за "Гурбетчия" и "Зов" искам да ви попитам: кой е написал тези песни, която толкова обичат българите тук?
- "Гурбетчия" е написала Магда Пушкарова. А "Зов" е по мой текст и музика.

- Да погаворим за нещо не особено приятно. В едно интервю бяхте казала, че не бихте изпяла "Черен влак се композира", защото не ви допада текстът...

- Никога! Пея определени песни.

- Как си обяснявате тази популярност на толкова пошли песни, с толкова грозни текстове – така наречената чалга?

- Нека философски да кажа – не са мои думи разбира се -, че всеки жанр е добър, ако е интересен и ангажира хората. Явно и чалгата има почитатели. Но се надявам да се изчистят нещата, защото вкусът се гради. И мисля, че трябва повече да се набляга на другите жанрове, за да възпитаваме хората в красивото.
Вкусът се възпитава!

- Какво прави една песен хубава?

- С риск да се повторя ще кажа, че песента се пее със сърцето. Без глас все пак може да се мине, но без сърце - не.
Една песен, която не се запява втори път, не трябва да се изпее и един път. Една песен може да се приеме и да остане завинаги желана и харесвана, само ако се изпее от сърце.

- И последен въпрос: щастлив човек ли сте?

- Щастлив е този, който смята себе си за щастлив. А считам себе си за щастлива жена.

в-к Атински вести
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 37
Средна оценка: 4.35
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Гърция - начало
Гърция - информация
Гърция - статии
Европа - форум
Гърция - фотогалерия
Гърция - връзки
Гърция - обяви
Търсене: Гърция
Евтини международни разговори със Скайп
Други връзки
Copyright: Иде.ли?