23 март 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
e-knigi - електронни книги на български
Потребители

В момента има 105 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
09.06.2006 г. Вестник България

Дълг на всяка себеуважаваща се общност е да съхрани у подрастващите си сънародници родния език, традиции и култура. Запазването на националната идентичност у младото поколение българи зад граница е от особена важност за бъдещето на страната ни.

В периода на адаптация към новата езикова и културна среда, родната тема ярко присъства в съзнанието на българчетата. Носталгията е особено силно преживяване за нежната детска психика, която по своему понася тежестта на цялостната промяна в живота на семейството – ново жилище, ново училище, нови приятели. За забързаните в трудовия ритъм на Америка родители остават незабелязани терзанията на детската душа в преходния период.

Често споменавам доверената ми тайна на седемгодишно момиченце, скрило в килера торбичка с храна, вода и играчки за из път обратно в България. Ще тръгне тайно сама, защото мама и татко още не са готови за това. До летището ще стигне с велосипед, там ще се шмугне незабелязано без билет в самолета до България – при баба и дядо, любимите приятели и играчки.

В резултат на 11-годишните ми наблюдения като учител на българчета зад граница, мога да определя, че продължителността на адаптацията се обуславя както от възрастта, така и от психическите особености на всяко отделно дете. За някои това отнема години, за други са достатъчни и шест месеца. Едни са отворени за всичко ново, други дълго време проявяват съпротива към възприемане на новите реалности.

Тук е мястото на българските училища и учители зад граница, които не само да облекчават прехода, но и да съхраняват родните ценности като език и култура.

След 3-4 годишно обучение в чуждоезикова среда, при липса на ефективно изучаване на родния език, познанията по него избледняват, устната реч обеднява, изпълва се с чуждици, семантиката на български думи се изкривява, писмената и четивна грамотност или липсва, или е на ниско ниво.

Днес, единадесет години след пристигане на първите български семейства със Зелени карти, този проблем стои пред значителен брой деца.

Можем да направим едно хипотетично изчисление на броя на непълнолетните български емигранти в Чикаго. Ако приемем, че броят на българската общност е 50 хиляди и всеки четвърти от тях е непълнолетен, то броят на българските деца тук е 12 000 с първо приближение.

Загубата на роден език е не само загуба на националното самосъзнание у едно отделно дете, това е проблем на българското имигрантско семейство, а от тук и на нацията ни като цяло.

Сериозността на проблема, произтичащ от загубата на родния език у българските деца зад граница, би се оценил в още по-голяма степен, ако се съотнесе и към демографския проблем на страната ни.

Незнанието на роден език в достатъчна степен, облекчава процеса на асимилация и превръща младото ни поколение в невъзвращенци.

Ако политиката на България по посока на привличане на желаещите да се завърнат в родината си български имигранти е последователна, то ще се направи и извода, че знанието или незнанието на български език от децата играе до известна степен мотивираща роля при вземане на решение за обратен път от страна на българските семейства. След приемането ни в ЕС би могло да се очаква нарастване на това намерение сред българските имигрантски общности в отдалечените от Европа страни.

Новият етап в историята на българската имиграция наложи нови изисквания и отговорности към досега съществуващите български училища зад граница. Неделните училища към православните български църкви в Чикаго, съществуващи до края на 90-те години, изиграха достойна за времето си роля за поддържане на националния дух и възраждане на българските корени. Днес те са вече преобразувани в осъвременени образователни институции. С изключителната помощ и съдействие на посланик Елена Поптодорова, двете училища – "Св. София" и "Св. Иван Рилски" – се преродиха в първите български лицензирани училища в САЩ, извън рамките на тези към посланическите ни мисии.

Г-жа Елена Поптодорова е единственият дипломатически представител през последните 11 години от новата история на българската имиграция, изразил разбиране и съпричастност към проблемите на българските деца в Чикаго.

Обучението в училище "Св. София" следва пълния норматив часове по родни предмети, съгласно учебните планове на българската образователна система. Учебно-възпитателният процес се води в задължително учебно време, както постановява Държавният учебен план в България, формите на обучение са класни, индивидуални и групови. В избираемата програма са - български фолклорни танци, вероучение, пеене и музика, изобразително изкуство, карате, реализирани със съдействието на други български професионални сдружения и колективи в Чикаго. Учителите са с необходимия образователен ценз, отговарящ на изискванията за заемане на учителска длъжност, съгласно Правилника за прилагане Закона на народната просвета в България. Те ефективно използват както утвърдени вече методи на обучение, така и умело разработват собствени такива, които модифицират, обогатяват и доразвиват утвърденото от МОН учебно съдържание, съобразно индивидуалните нужди и ниво на владеене на родния език от учениците. Учителите мотивират децата в необходимостта от познаване и усъвършенстване на родния език зад граница.

Процесът на обновяване на училище "Св. София" бе подпомогнат в значителна степен и от материалната база. В новопостроената с усилията на много български имигранти църква, на училището бяха предоставени две просторни класни стаи, на мястото на приспособената от гараж училищна стая в старата сграда. От тази година новото църковно настоятелство и свещеника към църква "Св. София" предоставят нови помещения за нуждите на училището. Финансирането на училището е самостоятелно, на основата на такси и дарения от родителите. За ползване на сградния фонд се заплаща наем на църквата.

Свидетелствата за завършен клас носят печата на Република България и подписа на Посланика на България в САЩ. Същите се издават след успешно представяне на стандартизираните тестове и дават възможност за продължаване на образованието в България без полагане на приравнителни изпити.

По този начин лицензираното училище зад граница освен, че изпълнява мащабната си цел за съхраняване на българското самосъзнание, се стреми да облекчи и проблемите на завръщащите се българи. Така тези училища допринасят за изравняване стартовите позиции на върналите се българчета – имигранти с останалите им връстници в родината.

Съществуващата в момента нормативна база на Министерството на образованието и науката задължава голяма част от българските деца, обучавани в чужбина, да полагат изпити по родни предмети, с цел вземане на решение в кой клас да се запише детето – по-горен или по-долен. Имайки предвид, че обучението до 16-годишна възраст е задължително, то Наредба 2 на МОН поставя в неравностойно положение завърналите се деца (български граждани) спрямо връстниците им в родината.

Нормативната база на МОН не е съобразена с това, доколко в страната, от която се завръща непълнолетното българско дете има създадени достатъчни условия за обучение по родни предмети. Проблемът за справяне с приравнителните изпити е оставен за решаване единствено от самия ученик и родителите му.

Обучението в едно училище от типа на лицензираното зад граница спестява психическите травми на завърналото се българче в периода на обратна адаптация, като създава и чувство на равнопоставеност и закрила.

От тук произтича изводът, че България трябва да има изградена единна образователна политика спрямо обучението на непълнолетните български граждани зад граница, която да бъде насочена в две направления:

- към българчетата зад граница, трайно установили се там; и
- към българчетата, завърнали се в България след пребиваване извън страната.

Облекчаването на обратната адаптация на завърналите се е предмет на друга тема, но е неразривно свързана с процеса на съхраняване на националната идентичност. В страни с дълга демократична история, каквато е САЩ, наличието на помощни образователни програми е част от държавната политика за зачитане правата на малцинствата, етническите групи и особено на децата. В САЩ никой никъде не подлага на приравнителен изпит по английски език децата в задължителна училищна възраст, идващи от различни краища на света.

Незнанието на официалния език на страната не е мерило за интелекта на детето, за да служи като основание за вземане на решение дали то да повтаря или да продължи класа на обучение, до който е стигнало. То се включва веднага в съответния клас на задължителния образователен процес, който предлага и различни варианти на помощни програми, изцяло финансирани от държавата. Така се гарантира психическия комфорт и добро самочувствие, като необходими условия за успеха на адаптиране. Тези програми – индивидуални, групови, двуезични и др., са в услуга на всички деца, обучавани извън САЩ, независимо дали те са граждани, незаконно или законно пребиваващи в страната. Създаването по този пример на сходни подпомагащи програми в България ще предпази от "наказване" завърналите се българчета с повтаряне или включване в по-долен клас. Още повече, че подобни програми отдавна съществуват, но са предназначени за децата на чужди граждани или малцинствени групи, но не и за тези, завърнали се, запазили българското си гражданство деца.

В посока на по-качествено и ефективно функциониране на лицензираните училища зад граница, МОН в България би трябвало да създаде:

- единни образователни стандарти, които да се покриват при обучението в тези училища;
- единна система за администриране, контрол и оценка на обучението в тях, включвайки разработване на стандартизирани тестове за измерване нивото на усвояване на необходимия образователен минимум по родни предмети, изучавани в условията на чуждоезикова среда;
- разработване на качествено нов тип методики, учебници, методични ръководства, които да адаптират учебното съдържание от традиционните български учебници към нуждите на обучението на деца зад граница;
- належащо е и изготвяне на квалификационни програми за учители, работещи с този вид деца извън страната.

Подобен дългогодишен опит в тази насока имат гръцката и полската образователна политика зад граница. Те са доказали своята ефективност през дългата си история, така че четвърто и пето поколение гърци и поляци в Чикаго говорят, четат и пишат съвършено на родния си език.

С координиране на усилията на компетентните институции и организации в България и извън нея, с цел максимално подпомагане дейността на българските образователни звена зад граница, ще се допринесе за постигане на сериозни успехи от страна на българското училище, така че то наистина да придобие полагащия му се статут на истинско огнище на българщината.

Боянка Иванова – двуезичен учител в
Държавното училище L.A.Budlong, гр. Чикаго
Координатор на училището "Св. София", гр. Чикаго

Материал на Вестник България
Вестник България
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 135
Средна оценка: 4.45
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад границаOценка: 1
murera на 11/06/2006
(Информация за потребителя | Изпрати съобщение)
Какво да съхранят? Спомените за мизерията, безизходицата, отчаянието в очите на родителите си, студа в училище, калните улици, безпереспективността... Носталгията не съществува когато родната земя се свързва само с трудности и сивотия. А в противовес приемната държава включва добре разработени механизми за социализиране и внедряване в новото школо, че и общество. За каква политика на държавата говори авторът, след като поради точно липсата на политика и абсолютното отсъствие на родната ни патрия в култур ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 10/06/2006
Приветствие и подкрепа за идеята и загрижеността на г-жа Иванова.Дано и държ. чиновници помогнат, защото по принцип са мързеливи и некадърници.Дори и малка част от българчетата да отидат да учат в бълг. училища,пак си заслужава.Мисля,че не може да се сравняваме по ниво на патриотизъм с поляци и гърци.Тяхното е несъмнено по високо,но макар,че знаят родните си езици те пак не се завръщат обратно,просто защото икономически страните им са слаби.Това се отнася в по- голяма степен и за България.Докато икономикат ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 09/06/2006
Ох, това за детето дето си е скрило храна, направо ме просълзи. Моето детенце си пожелава билет за България втора коледа. Нашите деца са много по-чувствителни от тукашните нагли дебилчета и са смазани.
Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 27/06/2006
Боянка е щастлива, че работи с децата в църквата св. София. В другата църква Св. Иван Рилски командват поповете и попадиите. Там не може да се създаде учителски коликтив по тази причина. Няма и човек като Боянка, там е попадията Силвия, Боже опази.
Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 27/06/2006
така или иначе тия ,които са заминали малки ще забравят българския.Който е патриот ще се поизучи и ще се върне.Обезкръви се държавата,преди 10г. кой ти е предполагал че ще има турци министри и кой ли щеше да ги търпи.Но активната част от населението вече не е тук.Не можем да оставим държавата на мусюлманите.Чакаме Ви.
Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 21/07/2006
Казвам се Мариана Върбанова. За разлика от всички изразили мнение до сега, аз не съм анонимна! Прави впечатление липсата на правопис и стил, например "имигрант" се изписва емигрант. Непростимо, нали! Жалко и непристойно звучат изказванията "тази жена иска да запази работното си място", защото прозирам, че тя би работила и благотворително в същата посока, нали съм права госпожо Иванова? Аз живея в Сингапур от 3 години. Научих детето си да пише и чете на Български тук в Сингапур, и не мисля че съм сгрешила ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 14/07/2006
Тази статия е написана от човек, който страстно желае да си запази работното място. Какво има да се запазва на идентичността? Преместваш се на ново място, очевидно ще трябва да си промениш навиците и културата. Америка е пълна с хора със славянски имена, наследници на имигранти, които не знаят и думичка на родния език на родителите си. Ако искаш да си запазиш родния език, стой си в родната страна. Така де, патриотизмът си има цена - можеш да си български патриот, и ще получаваш заплата като за български пат ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 25/07/2006
добре че моите деца не знаят български да четат, така им се сместява да мислят колко трябва да изпитват носталгия... едно от тях нещо искаше да си вижда приятелите от варна, ама като му казах, ок изкарай си парите и излитай, нещо му мина мерака много бързо...
Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад границаOценка: 1
reninedialkova1 на 12/07/2007
(Информация за потребителя | Изпрати съобщение)
Във времето на глобализация, когато комуникациите премахват държавните граници, и всеки е свободен да избира мястото, където да живее, наистина е важно да бъдем българи. Това, че държавата ни се управлява от банда разбойници, които се самоизбиват един други, не е причина да престанем да бъдем българи. ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ// от Райна Недялкова// „Върви, народе възродени...”/ Но накъде вървиш сега -/ отрудени, обезправени,/ далеч от родната земя?/ Върви към светлата просвета/ ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Съхраняването на националната идентичност на българските деца зад граница
Анонимен на 08/09/2010
Много важен въпрос!
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Общи - статии
Форуми
Фотогалерии
Връзки
Обяви
Търсене: Общи
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?