| |
|
Желязото не се топи в Америка
23.09.2006 г. Дарина Про
Известно е че желязото се топи при високи температури. Ако мога така да се изразя, ние българите сме едно особено неразтопимо желязо... А тук в САЩ температурите никога не достигат нужните висоти за да разтопят дори върховете на косите ни.
Още с кацането си се чувстваме като чужденци, като хора току що родени, или внезапно ослепели от силната светлина на излъсканите неонови лампи. Но нали са ти казвали толкова пъти че тези неонови лампи са много по-изискани от българските, та чак се усмихваш и скатаваш набързо измачканата си българска идентичност в оръфания куфар, стискаш зъби и казваш едно голямо "хелоу" на Америка.
Америката обаче не ти отвръща с такова голямо "хелоу". Тя е толкова забързана че не ти е ясно къде в зашеметения й кръговрат трябва да се провреш ти самият, за да не те затиснат тежките й зъбци на часовников механизъм.
Затова започваш да подражаваш на американците, дори подсъзнателно, и да се "даунгрейдваш" до техните простички разсъждения, тъй като те не могат да се включат на вълните на твое височайшо философчество. Но вместо да изглеждаш по-шик, ти си леко смешен в своите опити да изглеждаш по американски, да говориш по американски, и да мислиш на американски. Особено последното. Все пак балканска кръв затрива ли се така?
Бързо или бавно, все пак свикваш с ежедневието зад решетки, където правилата са по-железни от тебе, а комунизмът под прякора "демокрация" те подкупва с пачките и ти взема малкото енергия и творчество. Та вместо да твориш стихове, ти твориш начини за по-бързо обработване на фактури, по-ефикасно подреждане на данни, по-дълбоко бръкване в джоба на клиента. Това да ви е познато, скъпи сънародници които твърдите че било толкова хубаво да ти се усмихват на улиците тук в САЩ? Ами да, хубаво е, и както ти се усмихват, така гнусно с усмивка ти забиват нож в гърба, и след две минути забравят... Както по Балкански, междувпрочем.
Но ето, изминали са години и ти започваш да се чудиш какво по дяволите става? Уж всичко ти е наред, ето, имаш що годе хубава работа, купонясваш си с приятелите в събота вечер, децата вече праскат английския... И ракийка пращат от БГ-то. Но нещо липсва.
Туй е заради желязото... Не ни е разтопено желязото. То тук и не може да бъде. Топи ли се Българинът от усмивки залепени с лепило? От изкуствени цветя, от цял един изкуствен свят, излъскан до безупречност, та чак се хлъзгаш без да можеш да потънеш?...
Все чакам да срещна нещо пясъчно, вятърничево, многопосочно и изтръгващо. Поне леко опияняващо, макар и краткотрайно. Все чакам да видя някоя друга страна на тази изкуствено сребърна монета. Все чакам, ей тук, на този малък прозорец. А вместо това край мен се разливат мазни усмивки, бездушие, студени лица-паметници, и липса на елементарно любопитство към съдбата на другия. Драги приятели, толкова е просто... Тук всичко е пари. И това ме влудява.
Тук от шест години се опитвам да се разтопя, но единствените случаи на топене са стиховете за Бургас, надраскани в обедната почивка, или писма от 15 страници до една-две сродни души, които и без това не знаят за какво по дяволите бръщолевя.
Има ли нужда от повече празни (пък и пълни) приказки? Тези които знаят какво е да живееш тук години наред и все още да пазиш непокътната тъгата по България ще ме разберат.
И не ме съветвайте да се връщам в България. От какво да се топя пък там? От чалгата, или от вестник "Жълт Труд"? Може би от бившето шоу на Слави?
Мога да се върна в тази България която беше преди години... но не в сегашната, където детето ми ще бъде изложено на псевдо-култура и закостенели методи по образование.
И така какво да правим ние българите които сме зад граница, но тъгуваме непрестанно, дори след толкова години?
Може би ще се намери някой с мъдър съвет. Но определено не търся отговори от разни умници и хора болни от сарказъм. Може би всичко е въпрос на глътка приятелство. |
|
 |
|
|
|
|
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 23/09/2006 | | Много добре и точно намисано.И аз живях в Щатите, но след 1.5г се вдигнах от там.Преди това и във Великобритания бях.Сега си намерих мястото в Австралия.Коренно различен от американците манталитет и спокоен живот.Голяма часта от населението са от Гръцки, Италиански и Сърбо-Хърватски произход.Хората естествени и някак си те карат да се чувстваш като между свои.Все пак това е мое мнение и със сигурност ще има някой който да ме опонира, но аз за нищо на света не бих се върнал в Америка. |
 |
|
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 27/09/2006 | | Това не е портрет на живота в Америка, а самопортрет на една комплексирана българка, която не е успяла да излезе от миниатюрната си черупка. Четейки невероятните и глупости (комунизмът под прякора "демокрация"; свят, излъскан до безупречност), смелите и обобщения (ние българите които сме зад граница, но тъгуваме непрестанно; не ни е разтопено желязото), започвам да я съжалявам. Бай-Ганьо в Америка, също толкова задръстен, колкото и в България.
|
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 24/09/2006 | | Не знам дали е желязо или балканщина, но чувствата са ми добре известни. В Америка не съм живял, но и в Израел е така. Непрекъснато си спомням една песен на Ваня Димитрова в която се казва "пресичам чужди площади и търся вас" |
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 26/09/2006 | | Дарина, разбирам Ви добре, защото си позволявам да мисля, че познавам обстановката в САЩ. Близо двадесет и пет години се занимавам с изследване на проблемите за същността на човека, същността на българите. Може би Ви е дошло времето за преход към ново духовно ниво. Предлагам Ви да се запознаете с книгата: По следите на знак "Тангра". Българският произход на руската и на турската държавност.
С уважение, Васил Томов, E-male: vasiltomov@abv.bg |
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 25/09/2006 | | На всеки здравомислещ човек е ясно, че САЩ и Канада за нищо не стават!
Българите в САЩ и Канада са с най-промитите мозъци от всичките бг емигранти зад граница.
САЩ и Канада, ще вървят все по-надолу и по-надолу, гювеча в тия държави вече свърши, това особенно важи за САЩ и петрола!
|
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 23/09/2006 | | Живея в Канада от няколко години. Почти няма разлика с Щатите (или поне тук в Торонто). Не съм съгласен, че желязото не се топи. А и защо трябва да се топи. Тук се чувстваме повече от добре и намерихме нова родина, нови приятели. Единственото което ни липсва са родителите. Човек го приемат точно за това, за което той сам се представя. Ако сам не се приемаш, няма кой да те приеме. Виждал съм много българи - "неоценени звезди", които не са намерили себе си в чужбина. На тях все нещо им прече да се реализират ...
|
|
|
Отг: Желязото не се топи в Америка
Vankata на 23/09/2006 (Информация за потребителя | Изпрати съобщение) | | Тъй като няма да се връщаш в България, както изглежда от статията, трябва да се нагодиш към условията тук в Америка. Тук обаче не ти харесва. Можеш да се опитваш да правиш нещата, които ти липсват от България тук и така да ти стане по-добре. Никой не може да те накара да ядеш само хамбургери ако можеш да си направиш гюведже, нали?
|
|
|
Мъдрия съвет от който имаш нужда.
Анонимен на 25/09/2006 | | Когато чета статия като тази с обобщения и заключения като "Американците са такива ...", "Ние Българите сме онакива ...", и после големи приказки базирани на лични преживявания и емоции, ми става веднага ясно че на автора му липсва критичното мислене, и никога няма да ти даде отговор или решение на проблема.
Съвета ми е да спреш да категоризираш цели страни и народи, а да погледнеш по критично на нещтата и да видиш че има и добри и лоши нещта както и в Америка така и в България. Постави си за цел да вземе ...
|
|
|
|
Опит за съвет
Анонимен на 25/09/2006 | | Ако позволиш да резюмирам дилемата ти:
Чувстваш се не на място в US, но отправната ти точка (БГ през края на XX век) вече я няма - т.е. дърво без корен - типичния проблем за всички нас (емигрантите). Ами ако се замислиш това е съвсем нормално - `всичко тече...`: светът от който идваш не е същия и ти си пропуснала еволюцията му през последните 6 г.: от собствен опит зная, че за хората в БГ тези 6 г. са, ако не приемливи, то поне напълно логични и в реда на нещата. От друга страна, в новия свят (US) си пропу ...
|
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 26/09/2006 | | http://ide.li/article33.html |
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 20/10/2006 | | Изцяло съм съгласен с авторката. |
Отг: Желязото не се топи в Америка
Анонимен на 14/06/2009 | | Здравейте, Дарина, Предлагам нова книга по темата: По следите на знак "Тангра". Докосване до същността на българите. С уважение, Васил Томов, E-male: vasiltomov@abv.bg |
|
|
|
| Категории |
|
|
|
|
|
| Връзки по темата |
|
|
|
| Други връзки |
|
|
|
|
САЩ
Емиграция
обратно
