| |
|
За взаимопомощта
15.02.2002 г. Иванчето
Как си помагат един на друг българите в САЩ, и особено "старите" на новодошлите такива? Интересен поглед от човек с опит в тия работи.
Ако не ми бяха помогнали мои приятели - българи - нямаше да оцелея и един ден. Живях у тях 7 месеца без да платя 1 стотинка, дори ми подариха 200 долара, когато си купувах първата кола, защото не ми достигаха. Те самите не бяха в особено цветущо положение, но го направиха за това, че сме приятели, сами в чужда държава, далеч от сигурността на семействата ни в България.
На свой ред, аз съм помагал на множество от моите стари приятели, когато по един или друг повод се озоваваха в Лос Анджелис. У нас са живяли за период от 1 месец до 1 година около 10 души. По принцип съм много готов да помогна, ако преценя, че от помощта ми ще има полза, тоест, ако усилията, съветите ми и времето ми няма да отидат напразно.
НО!
Никой не може да очаква от мен да помогна на абсолютно непознати хора, като им дам пари назаем, например. Не че имам пари, които да мога да им дам. Когато човек пристигне тук от България си мисли, че едва ли не се давим в пари, защото живеем (за българския стандарт) в много добре обзаведени жилища (почти всеки емигрант на 2рия месец има телевизор, стерео, видео, компютър и т.н.; микровълновата печка и миячната машина са стандартно обзавеждане към апартаментите, поне тук), караме коли (жизнена необходимост) обличаме се що-годе добре, хладилниците са ни пълни... Тоест хората си мислят, че щом имаме всичките тези играчки, смисъл и цел на живота в България, поне допреди няколко години, сме цъфнали и вързали и спим на дюшеци от шумолящи стотачки. Да, ама не.
Аз не познавам много хора, които разполагат със свободно количество пари, ей така, под дюшека. Напротив, всеки изплаща нещо, прави си пенсионни застраховки, купува неща на кредит и т.н. От '96 до сега моята заплата като числена стойност се е умножила поне по 5, но парите за харчене, които са ми оставали след като съм си платил всичките сметки не са надвишавали 100-200 долара на месец максимум. Америка живее в по-голямата си част на кредит, огромно количество хора имат дългове от по 30-40 хиляди и повече.
Цялата тази тирада иде да рече, че тук пари на заем не се искат. На мен ми се наложи да взема пари назаем преди няколко години за да мога да си платя училището. Моите приятели ми дадоха една тяхна кредитна карта с лимит от $10,000, която използвах за целта, смених адреса на картата на моя адрес и започнах да си правя вноските от тяхно име, докато не я изплатих. Но дори и това е нещо, което само много близък човек би направил, поради обясними причини - картата е на името на някой друг и на риск е поставен неговия или неин кредит, което тук е от изключително значение.
Другото нещо е човек да знае какво иска. Много пъти хората идват тук заблудени и с много големи очаквания. Имам един роднина в България, който иска да дойде тук, да поработи, да изкара някой долар, и да се прибере обратно. Неговият запас от английски думи се състои от Биг Мак, Пица Хат и Кока-Кола. Опитвам се да му обясня, че и за най-тъпата работа му трябват основни познания по английски. Той ми излиза с тезата, че някакъв негов приятел, неговорещ английски, е карал лимузина тук и е направил 15 бона за 4 месеца. Искам и аз да карам лимузина в този случай.
Говорих, говорих, пяна ми излезе на устата, не можах да го убедя, той сега ме обвинява, че не съм си мръднал пръста да му помогна.
Другото нещо, което няма да направя е "далаверка". Колко много пъти са ме питали познати от България: дай нещо да направим далаверка, това-онова... Сори. Не се забърквам с никакви далаверки, напълно, полу или абсолютно незаконни. Има си хора за всичко, аз не съм от тях.
Преди време работех в един офис, където намирахме работа на хора. Отчето от българската черква ми пращаше абсолютно всички новопристигнали българи с молба да им помогна. Имаше хора и хора. Някои бяха готови на всичко, слушаха и възприемаха съветите ми (1-во - извади си книжка, 2-ро - купи си кола, каквато и да е, 3-то - запиши се на училище по английски и т.н.) Някои започваха с по-мизерни работи но прогресираха и си намираха по-добри работи. Много от тях дори нямаха изрядни документи и се налагаше да жонглирам пред шефовете ми с разни глупости, но виждах, че има смисъл и огромен процент от тези хора в крайна сметка си оправяха и документите. Други, на своя страна, пристигаха със зелени карти от лотарията и си мислеха, че държат здраво на господ шлифера. "Бе за к'во ми е английски, Мичето работи при една рускиня, зима по 15 долара на час, дай нек'ва работа при руснаците" и приказки от сорта съм слушал колкото щете. Или, "аз за 5 долара на час няма да ходя с автобуса чак до Пасадина." Ами стой си у дома за 0 долара на час тогава. Следният диалог беше част от работното ми ежедневие:
"- Ние сме българи, дойдохме със зелени карти. Търсим си работа.
- Супер, каква работа си търсите.
- Ами аз (жената) да гледам бебета, пък мъжът ми нещо да работи на строежи...
- Говорите ли английски?
- Малко. (малко значи абсолютно не)
- Добре, ами кола имате ли?
- Ами не още, мъжът ми има книжка, аз сега карам курсовете (курсове в Америка????)
- Ами в такъв случай ще бъде по-трудно да намерим нещо, понеже в началото, докато се намери постоянна работа ще ви се обаждат от ден за ден и трябва да сте много гъвкави и готови да пътувате бързо до едно или друго място.
- Ами аз имам карта за автобуса (който е бил в Л.А. знае, че градският транспорт е нефункциониращ при тези огромни разстояния)
- Ами при това положение няма да имаме голям избор и дори да намерим нещо, няма да се заплаща толкова добре, при положение, че не говорите английски.
- Ама тя Мичето работи при една рускиня за 15 на час. Нещо работа при руснаци няма ли?
- (на глас) Елате в офиса, да попълните документите, и ще видим на момента какво има и какво не. (на ум - Единствения начин да взимаш 15 на час е аз да си ги вадя от джоба и да ти ги давам)
- Ама чак до офиса ли да идваме?
- (на глас) Да. (на ум) Е, не, ебаси, аз ще дойда до вас.
Тук телефонът се затваря, няма "благодаря" няма чудо. След 10 минути отчето звъни:
- Абе, ти що не си намерил работа на Сийка от Сусурлево. Тя има зелена карта.
Аз си викам на акъла - Отче, да си я сложи тая зелена карта на челото и да излезе чисто гола на Сънсет, може да припечели някой долар.
Накратко - човек трявба да бъде реалистичен в това, което очаква.
Доларите не растат по палмите, тук, поне в началото, няма такива леки службици, като в България, да седиш по цял ден в кафето и да ти плащат. Освен това никой здравомислещ човек не може да очаква пълна и безапелационна помощ от друг, само защото идваме от една и съща държава. Съвет, да, нищо повече. Освен това човек трябва да придобие ясна представа за състоянието на човека, от който иска помощ, дали той или тя наистина може да я даде.
С две думи, ако някой мисли да се мести да живее в Л.А. е добре дошъл да ми се обади, за да му дам съвет - как да си купи евтина кола, как да си намери евтино жилище, как да си търси работа, какво да прави, какво да не прави, откъде да пазарува и т.н. Ако някой музикант дойде, вече мога да предложа и връзки и контакти с хора от бизнеса, като пак трявба да съм сигурен, обаче, че този човек ще се представи достойно и няма да развали моите контакти, които съм градил с години. Ако някой непознат иска от мен пари или да правим бизнес с розово масло, икони или бебета от България, по-добре да не ме търси.
Много писах, но отдавна ми се искаше да дам яснота по някои въпроси.
Наздраве
Иванчето |
|
 |
|
|
|
|
Re: За взаимопомощта
Анонимен на 19/02/2002 | | Аз съм напълно съгласен със автора на статията. Бях в САЩ на тъй нар. студентска бригада и мога да заявя, че добрите ми приятели никога не са ме предавали. Това, че българите там не си помагали и разни такива са пълни простотии. А относно Сийка от Сусурлево - точно такива като нея ги разправят тия. |
Re: За взаимопомощта
Анонимен на 03/03/2002 | | Без език и здрава работа нищо не се постига.Човек трябва да знае,че бог дава но в кошара не вкарва. |
Re: За взаимопомощта
Анонимен на 28/03/2002 | Супер статия си написал адаш.
Аз съм бил в половината щати предимно на източното крайбрежи и ситуацията е почти една и съща. Не съм попадал на супер муфтаджии българи. Това се оказа голяма лъжа. Някой във форумите на Гювеч беше написал, че каквито сме си в България такива сме си и в чужбина. Напълно съм съгласен с него. Един съвет на бъдещите емигранти/гурбетчии: преценявайте хората, както ги преценявате и в България.
Има всякакви. Това, че си попаднал веднъж на крадец, не означава, че вс ...
|
 |
|
Re: За взаимопомощта
Анонимен на 05/04/2002 | Много хубава статия.
Скоро бях написал нещо подобно за Холандия, където съм.
Тук по отношение на езика е по-трудно, отколкото в САЩ в смисъл, че с английски може да си намериш работа в големите и международни фирми, обаче за чистачи, МакДоналд'с и др. такива холандския е просто задължителен.
Тъща ми искаше да и намеря работа тук. А и не само тя. Общото между всички, които искат да работят, че че въобще не им пука за езика. Тъща ми вади и пример, че някаква нейна колежка работила ...
|
|
|
|
Re: За взаимопомощта
Анонимен на 08/04/2002 | | Намери се и един българин да каже 100 години след Алеко Константинов какво представлява българина в Америка.Смятам ,че не съм обидил никой с това но все пак това е действителноста.Само аз си знам какво ми е коствало да пристигна в америка напълно нелегално , без виза и без един цент в джоба.Историята си заслужава да я опиша в един приключенски роман.Два месеца съм спал по улиците и парковете ,два месеца съм просил защото не знаех и дума на английски зада си потърся работа.Но са останали и все още хора които ...
|
|
|
|
Отг: За взаимопомощта
Анонимен на 23/07/2006 | | Евалата брат ми!Евалата за това че не си се отчаял да помогаш.Хора всякакви има по света.Радвам се наистина за хора като теб.Помагай.Българи са все пак.Без хора като теб ще паднат в небрано лозе.Това е страшно и ти го знаеш.Не че нама да се оправят,но друго е някой да ти подаде ръка.Да малко сме трудни ние,ама сме хубави вервай ми.Как не съм те срещнал аз като бях в Калифорния?Да пием по една рИкийца?Нищо.Другия път ако дойда непременно ще ти намеря координатите.Салатата от мен.Пък мо'ем и некоя "далаверка" ...
|
|
|
|
Отг: За взаимопомощта
Анонимен на 19/11/2006 | | Пристигнахме в САЩ преди 10 години с 1000 долара взети назаем и с две деца. Познато семейство ни помогна да се запознаеме с обстановката и да си намериме работа. Приютиха ни за 2 месеца. Изкаха да останеме и по-дълго, защото наистина се нуждаехме, но ние се изнесохме, защото усещахме, че ги притесняваме. Станахме и отанахме приятели. Помагаме и ние. По-често обаче ни се отплащат с неблагодарност. Пример: Познато семейство пристига със Зелени карти, приютяваме ги у дома, уреждаме мъжа да започне работа в ко ...
|
|
|
|
Отг: За взаимопомощта
Анонимен на 16/05/2007 | | Здравейте ,поздравявам този човек за доброто му сърце и бих искал да познавам повече хора като него.Аз сам в Америка от година и половина със семейството си.В самото начало ми помогна мой много добър приятел, живеех у тях , помогна ми да си намеря работа да си купя кола.Този човек е помогнал и на дузина други българи .Без него не бих успял да се задържа или щеше да ми бъде ужасно трудно.Срешнах и много българи които не заслужават да Ви занимам и да описвам.Всички вие които искате да живеете в Америка прочет ...
|
|
|
САЩ
Емиграция
обратно
