26 февруари 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Skype - интернет телефония
Потребители

В момента има 106 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Българското гражданство след членството в ЕС
01.10.2007 г. Дневник

След присъединяването на България към Европейския съюз кандидатстването и придобиването на българско гражданство от граждани на трети страни получава все по-голяма актуалност. От 1 януари 2007 г. българските граждани се ползват неограничено от фундаменталните свободи в Европейската общност, сред които е и свободата на движение на хора.

С членството на България в ЕС може да бъде обяснен засиленият напоследък интерес на граждани на трети страни да получат българско гражданство предимно на основание техния български произход или българското гражданство на единия от родителите им. Така придобиването на българско гражданство се възприема като допълнителна възможност за избягване ограниченията на Регламент №539/2001 (относно това гражданите на кои трети страни могат да прекосяват външните граници на съюза без виза и за кои граждани това е непременно задължително), тъй като след придобиването на българско гражданство ограниченията на мобилността в рамките на общността автоматично отпадат.

Гражданството и свързаните с него други правни институти са уредени от Закона за българското гражданство, който регулира основните принципи за придобиване: по произход, по месторождение и натурализация и разглежда процедурите, по които става придобиването, загубването и възстановяването му.

Първият принцип на придобиване на гражданство по произход означава, че гражданството на детето следва това на родителите. Всяко дете, което има поне един родител с българско гражданство, е български гражданин независимо от месторождението си. Същото ще е и положението, когато български гражданин припознае дете или произходът на детето бъде установен по съдебен ред. Не е необходимо никакво друго действие, защото детето придобива автоматично българско гражданство по силата на конституцията и закона.

Вторият принцип на придобиване - по месторождение, намира приложение само ако не може да бъде приложен основният - по произход, и според него български гражданин е всяко лице, което е родено на територията на страната и което не придобива друго гражданство по произход.

Третият - т.нар. обща натурализация - лицето, което кандидатства за българско гражданство, трябва да отговаря на определени критерии, които са въведени от българския законодател, за да го получи.

Освен общата натурализация законът предвижда и т.нар. привилегирована натурализация, която въвежда улеснена процедура за кандидатите за гражданство. Молбите на лицата, които желаят да станат български граждани, следва да бъдат адресирани до министъра на правосъдието. Те се разглеждат от Съвета по гражданството. Министърът въз основа на мнението на съвета прави предложение до президента за издаване на указ или за отказ, както и за отмяна на натурализация. Това мнение не е обвързващо за предложението, което ще направи министърът, както и предложението на министъра има по-скоро препоръчителен характер по отношение на актовете на президента, тъй като крайният акт на процедурата е указът му.

Членството в ЕС внесе чувствителна промяна в обема на работа на министерството на правосъдието. Впечатление прави лавинообразното нарастване на молби за българско гражданство от граждани на Македония, Молдова, Сърбия, Черна гора и Русия на основание български произход заради безвизовото придвижване в границите на ЕС. Очакванията са тази тенденция да продължи с оглед бъдещото присъединяване на България към шенгенските споразумения, след което нашата страна ще следва да изпълни задължението си да служи за външна граница на ЕС и да въведе визи за някои страни, нечленуващи в съюза. Това обстоятелство стимулира допълнително кандидатите, които разчитат да получат българско гражданство преди промените, които ще настъпят във визовата ни политика след 2010 г.

Повишеният интерес към получаване на българско гражданство и следователно на безценния европейски паспорт е една от причините Министерският съвет да положи началото на обща стратегия в областта на регулирането на миграционните потоци, които приемат за крайна цел България или пък я разглеждат като трамплин към държавите от ЕС. Правителството е в процес на изготвяне на единна концепция за изработване на национална политика по миграция, част от която е улесняване на процедурите за получаване на българско гражданство на основание български произход като начин за консолидация на българските малцинства зад граница и оформяне на общностното им самосъзнание. Адекватната политика по отношение на големия брой желаещи да станат български граждани от тези страни следва да балансира между две противоположни задачи: от една страна, да служи като подходящ инструмент за привличане на граждани от страни, в които България има традиционен интерес и влияние, а от друга - да действа като специален филтър, който да гарантира сигурността на страната и ЕС.

Прави впечатление още една тенденция, касаеща получаването на българско гражданство, която се дължи на измененията в Закона за българското гражданство във връзка с привилегированата натурализация от чужденци. В последно време освен множеството молби за получаване на гражданство на основание български произход в Министерството на правосъдието са зачестили случаите, при които България предоставя гражданство на чужденци, от които страната има доказана потребност от натурализация или които имат особени заслуги към България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта. Тази улеснена процедура се стартира с предложение на министър, отговарящ за съответната област, в която България има интерес от натурализацията на лицето или в която то има особени заслуги. Този способ се използва най-вече от спортисти, които трябва да получат българско гражданство, за да могат да се състезават за страната, или от бизнесмени, които претендират за съществен принос в развитието на българската икономика.

Друг аспект на придобиването на българско гражданство на практика цели и домогване до общностния пазар на труда. В тази връзка обаче следва да се напомнят ограниченията, съдържащи се в Договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС. Според Приложение VI до изтичането на двегодишен (преходен) период след пълноправното присъединяване на България страните членки имат право да прилагат ограничителни национални мерки относно достъпа на българските граждани до пазара на труда, като периодът на т.нар. частично отваряне на пазара на труда за български граждани може да бъде удължен до пет години.

Независимо от подобни ограничения придобиването на българско гражданство безспорно е в състояние да осигури достъп до редица привилегии, и то не само в областта на свободата на движение. Към българските граждани се прилагат с предимство също и всички защитни разпоредби на първичното и вторичното европейско законодателство (например в областта на защитата на потребителите, защитата на конкуренцията и пр.).

Независимо от основанието за кандидатстване от особена важност за всички желаещи да получат българско гражданство е обстоятелството, че указите на президента за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство не подлежат на съдебен контрол.

Константната съдебна практика в това отношение сочи, че не подлежат на обжалване и действията, предхождащи издаването или отказа от издаване на указа на президента, а именно: мнението на Съвета по гражданството и предложението на министъра на правосъдието до президента за издаване на указ или отказ от неговото издаване.

Основната причина за липсата на процедура за обжалване е, че България е ратифицирала Европейската конвенция за гражданството с резерва по отношение на чл. 12, като си е запазила правото да не прилага тази разпоредба на конвенцията. Според посочената разпоредба на чл. 12 всяка държава трябва да осигури условия, при които решенията за придобиване, изгубване или възстановяване на съответното гражданство да подлежат на административен контрол или съдебно обжалване в съответствие с вътрешното законодателство.

Засега такъв ред не е предвиден в българското законодателство, което в редица случаи лишава кандидатите за гражданство от защита в процедурата за кандидатстване. Една от предстоящите стъпки в тази насока следва да бъде приемане на закон, който да предвиди процедура за обжалване на споменатите актове с оглед адекватната закрила на гражданите, кореспондираща на приетата в ЕС.

Елена Къндева, консултант, отдел "Имиграционно право", адвокатско дружество "Камбуров и съдружници"

Дневник
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 45
Средна оценка: 3.97
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
България - начало
България - информация
България - статии
България - форум
България - фотогалерия
България - връзки
България - медии
България - обяви
Търсене: България
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?