01 август 2014
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Skype - интернет телефония
Потребители

В момента има 81 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
26.04.2004 г. Ariana

(Българската бригада в състава на SS войските)

Многонационалните войски на Waffen SS са първата международна армия на европейските народи.

Те се състоят от доброволци от различни страни - като албанската Waffen дивизия "Скендербег", френската дивизия "Карл Велики", руснаци от белогвардейската емиграция, силна испанска дивизия изпратена от Франко, унгарци, румънци, италианци и много други доброволци от почти цяла Европа.
Войските на Waffen-SS са били по-боеспособни и с по-висок боен дух от немския вермахт, защото доброволците са били по-мотивирани и всеотдайни от редовно набраните немски войници.
Последната организирана отбрана на Берлин през 1945 г. се е състояла не от германци, а от чуждестранните доброволци - Waffen дивизията "Карл Велики" - френските доброволци са отстояли до смърт каузата си, защитавайки берлинчани до край.

Във войските на Waffen SS се бият и български доброволци. Това е Българската бронеизтребителна легия.
След комунистическият преврат в България през есента на 1944 г., райхсфюрерът Хайнрих Химлер дава ход на набирането на български гренадирски (пехотен) полк, който трябва да послужи за разгръщане на пълнокръвна българска моторизирана пехотна SS дивизия (първа българска гренадирска SS дивизия) (Waffen-Grenadier Division der SS /bulgarische Nr 1/). Уточняват се строги правила за набор. Като доброволци се допускат само тези българи, преимуществено военни, които са успели след деветосоептемврийския преврат да си пробият път през обхванатата от война Югославия или бегълци и дезертьори от българските съединения, биещи се заедно със съветската армия. В редовете на българската част не се допускат бившите войници и офицери от българските експедиционни войски в Македония, които преминават на страната на германците при разоръжаването си през септември 1944 г. Аргументът е, че те са се предали "от страх за живота си" и не са достатъчно надеждни за елитните части SS, в които участват само хора с твърдо идейно убеждение. Затова по правило доброволците от македонския фронт ги разпределят в други германски, унгарски и хърватски части, биещи се на Балканите и в югоизточна Европа.

В началото на 1945 г., в учебния център на SS в австрийското градче Дьолерсхайм се събират 25 офицери, 56 подофицери и около 500 войници от бившата българска армия. Към тях се присъединяват и около 150 български студенти от различни университети на Германия. В това число и 12 девойки, изучаващи медицина във Виена (една от тях впоследствие е тежко ранена, а друга изчезва безследно). Повечето от студентите са членове на националистическата младежка организация "Бранник". Българската легия наброява малко над 700 души.
Райхсфюрерът Химлер издава заповед за създаването на българска противотанкова SS бригада (SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/). Българското Waffen SS формирование до края на войната се именува във всички немски бойни разписания като "бригада". Но самите български войници и офицери го кръщават Бронеизтребителна легия - като знак за приемственост с отрядите на българските революционери, организирани зад граница от Георги Раковски в зората на национално-освободителната борба срещу турците от 1861-68 г.
Българските есесовци не изменят на традициите ни и сред всеобщия хаос в самия край на войната бързо преминават към поведение на партизанска чета или доброволческо опълчение.
Организационно българската Waffen SS част се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота.
Командир на полка и по съвместителство на бригадата става полковник Иван Рогозаров, бивш министър на труда и началник на Трудови войски - деветосептемврийския преврат го заварва на официално посещение в Германия. Първи батальон се командва от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на Българската армия). Втори батальон се командва от капитан Цветан Богоров, противотанковият дивизион е под началството на капитан Лебибов, медицинската команда се оглавява от майора от запаса д-р Лука Билярски. За началник на щаба на бригадата е назначен членът на NSDAP от 1939 г. - SS-щурмбанфюрер Паул Брилинг - от български произход по майчина линия. Той е и единственият германски офицер в щата на българската бригада. Възможно е в редиците на легионерите да са се вляли и офицерите и подофицери от SS, които са ги обучавали в лагера в Дьолерсхайм.

В Легията се записва и един от героите от отбраната на София - подпоручика от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи. Райхсмаршалът Херман Гьоринг, който цени високо българските пилоти, снабдява българите с разузнавателен самолет "Щорх".

Българската легия е съставна част от Waffen SS-войските на Третия райх, а на територията на лагера й действа своеобразна смесица от есесовския кодекс на честта и устава на българската царска армия. Вместо есесовски щандарт Българската легия има свое знаме. То е ушито от съпругата на командира на легията Стела Рогозарова и е осветено от православен свещеник в Грац. Легионерите се отнасят към него с традиционното за българите благоговение. То е бяло-зелено-червен трикольор, герб с вшит сребърен лъв и девизът на българските национални революционери: "Свобода или смърт". Знамето се носи пред строя и в присъствието на висши представители на германското началство и не предизвиква възражения от тях. По устав българските легионери трябва да носят общоесесовската униформа с отличителни знаци за националната принадлежност. На дясната петлица вместо традиционната "Зиг руна" е закачен сребърният български лъв, а на левия ръкав се носи щитообразната нашивка с националните цветове. Освен това много войници и офицери, запазили своите български знакови отличия, сами заменят есесовските пагони със собствените си, а кокардата "мъртвешка глава" - с българския лъв или розетка. Много от бойците носят българските си пилотки и фуражки и български катарами с лъв. Един представител на бригадата е с пълна българска униформа - знаменосеца подофицер Радойнов.
Същото e и с военните звания: във всички "външни" документи военнослужещите от бригадата фигурират под есесовските си звания, но "вътре" в своята част те продължават да носят българските си чинове. В българската бригада SS има следното съотношение на званията:
редник - шутцер
ефрейтор - ротенфюрер
младши подофицер - унтершарфюрер
подофицер - шарфюрер
фелдфебел - хауптшарфюрер
офицерски кандидат - штандартюнкер
подпоручик - унтерштурмфюрер
поручик - оберщурмфюрер
капитан (ротмистър) - хауптщурмфюрер
майор - щурмбанфюрер
подполковник - оберщурмбанфюрер
полковник - щандартенфюрер

Българската бригада от SS получава усъвършенствани противотанкови средства, влизащи на въоръжение и във всички подразделения на войските на SS: панцерфауст, противотанкови пушки и реактивни противотанкови гранатомети. Артилерийският дивизион е с противотанкови оръдия с повишена бронепробиваемост, но броят им е едва 16, вместо полагащите се по щат 24. Противовъздушната отбрана на бригадата е от две 8,8 см зенитни оръдия, които обаче българите по-често използват като противотанкови. Пехотното въоръжение на легионерите е от стандартните за немската армия 50-мм ротни миномети, отдельонни и взводни картечници, карабини "Маузер", картечни пистолети MP-40 и пистолети "Парабеллум", "Валтер" и "удължен Браунинг". Покрай щатното въоръжение, почти всички войници и офицери по балкански маниер си набавят лични пистолети от най-различни модели. Членовете на младежката организация "Бранник" освен щатните си щикове носят и униформените си ножове, а някои от офицерите носят и саби. Транспортни средства са им камиони "Опел-Блиц" и "Фиат" (последните като артилерийски влекачи), за свръзка имат няколко бързоходни автомобила "Опел-Капитан" и мотоциклети.

Германските инструктори в Дьолерсхайм почти не срещат трудности в бойната подготовка на личния състав на българската легия. Мнозинството от бившите войници и офицери от Българската армия, са успели да получат бойно кръщене в боевете с югославяните и собствените партизани-комунисти, а много от бранниците са преминали през някаква военна подготовка. Българите лесно овладяват непознатите им оръжия и показват респектиращи резултати.

В началото на април формирането на Българската бронеизтребителна легия SS е прекъснато: войските на Червената армия развиват в Източна Европа мощно настъпление, и вермахтът спешно се нуждае от подкрепления. На 4 април, в навечерието на щурма на Червената армия на столицата на Австрия, българската бригада получава заповед да се подготви за заминаване на фронта. Легионерите посрещат това известие с въодушевление, още повече че техен противник ще станат войските на 46-а армия от 3-ти Украински фронт, преди това преминали през територията на България. На българска бригада SS е съдено да получи бойно кръщене в самия край на войната.

На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS дава заповед Българските SS да заемат защитна позиция на отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната.
Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още неуспелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града. За осигуряване на безпроблемната евакуацията на хората на безопасно място им е предоставен автотранспорта на бригадата, една рота от 2-ри батальон и медицинската рота.
Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник - но битката очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!"
"Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.
Пилотът Петър Бочев излита на разсъмване на 6 май на разузнаване със своя "Щорх" и докладва, че на подстъпите към градчето се струпват съветски войски - танкове, пехота и гаубична артилерия. Зарежда самолета и излита отново за по-детайлно разузнаване и повече не се връща, а по-нататъшната му съдба е неизвестна.
Най-вероятно смелият пилот е бил свален и е загинал...

Боят започва към девет часа сутринта.
Противник на българите се оказват части от същата тази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските войни мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци. Към 18:00 часа атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко сто пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" невнимателно снижил се при щурмуването Ил-2.
Този случай няма аналог в историята на Втората световна война. Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали.
Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските комунисти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945 г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау.
През нощта от командването на корпуса се получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града, осветен от пожарищата. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота.
Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което и успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса.
Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя. Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбрадировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена. Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно.
Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения.
Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална.
Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединявайки към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпват с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият, с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по-голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия.
Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но бригадата все още съхранява боеспособността си и е способна да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубежа поемат сборни подразделения на вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полковник Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му.
На българската легия е възложена задачата да заемат позиции около замъка Вайсгартен - замъкът на князете Батенберг, от чието семейство произхожда първият княз на България Александър I. Това повдига бойния дух на българските есесовци. Те са строени в двора на замъка при развято бойно знаме и полковник Рогозаров се обръща към тях с патетична реч, призовавайки ги, пред лицето на националния герой на България Александър Батенберг, самоотвержено да изпълнят дълга си и да се сражават на тези позиции докрай, рамо до рамо с немските си съюзници. За завършек на церемонията бойците в хор изпълняват любимата си песен "Откол се е зора зазорила...", а девойките-легионерки полагат на стъпалата на замъка букети цветя. "Ако битката за замъка бе започнала веднага след това, - спомня си Стоян Попянков, - без съмнение всички щяхме да измрем до един, покривайки се с вечна слава."
Обаче на Българската бригада SS не било съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май тайно влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно съглашение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурма задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града). На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие да бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полковник Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточена битка, продължила до три часа в утрото на 8 май.
Българите отстъпват по численост на подразделенията на вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция.
Хората са напълно изтощени физически и морално и на полковник Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа. Безизходността овладява войниците и офицерите.
Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива.
Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой. Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Но опасявайки се от това, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери се взима решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия.
В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командира на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът принудително каца на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски.
В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на вермахта.
На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника на два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън. За изясняване на обстановката полковник Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с ационалните формирования на SS е кратък...
И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полковник Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните автомати пленени от руснаците. Останалите скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозрява у автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове", преоблечения неприятел.
Вечерта на няколко километра от Чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а комадващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът грабва пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завъзва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет българите залавят в плен. От българска страна в схватката е убит един човек - комадирът на Българската противотанкова бригада SS - полковник Иван Рогозаров...
След това нуждата от маскарад отпада от самосебе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице. На разсъмване аванградният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижващ се на трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия. Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията.
250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколо часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия.
Така завършва краткият, но тежък боен път на Българската противотанкова бригада SS.
Въведена в бой в самия край на войната, когато отбраната на германските войски вече се е разпаднала на отделни затихващи огнища на съпротива, бригадата несъмнено не успява да разкрие напълно целия си боен потенциал. Обаче войнците и офицерите й честно изпълняват дълга си пред България и съюзна Германия, дала им оръжие. Не е тяхна вината, че им се пада да преживеят агонията на Третия райх с всичките произтичащи от това печални последствия но пък и те не са очаквали друго.
По-нататътшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където им предстои да дочакат освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Офицерите и войниците са строго разделени, за общуване помежду им се налага строго наказание, но командирите съумяват да поддържат контакт с подчинените си.
Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година.
В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут...
Много от легионерите, които не са пленени след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските антикомунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Много от тях са арестувани от българските органи за безопасност и осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен. Някои от осъдените отбиват присъдите си в съветски лагери. Седмина са разстреляни след споменатия вече "легионерски процес".
Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници.
Тогава са освободени и легионерите с по-дълги срокове в затворите. (Сега пак разправяйте за безмилостната комунистическа диктатура). В годините на "демокрация" български националисти са преследвани от полицията, осъждани и затваряни - например Антон Рачев и др.)

По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" се организира през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той влиза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции. Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Лука Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. в съюза се наброяват 42 ветерани от Българската бригада SS, 5 от които живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 - в Германия, а всички останали - в България.
Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Дори знаменитият английски историк на чуждестранните формирования на Третия райх Дж. Литлджон признава, че документални сведения за бойните й действия отсъстват.
Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради клеветническия характер на съда и откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". Единствен източник на сведения по дадения въпрос за момента са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков - учил се през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противотанковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995). В общи линии, на основата на мемоарите стъпва и главата за легионерите, в първото фундаментално издание в България за антисъветската съпротива ("От антисъветската съпротива към дисидентското движение (1944 -1990)". София, 1996). Оттам идва и съвпадението на всички подробности в двата труда.

По статията на Михаил Кожемякин "Българската противотанкова бригада в състава на SS войските"
Превод от руски: Gollum и Eisenherz
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 144
Средна оценка: 4.61
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Re: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 16/11/2004
А тези легионери, всичките ли са били чисти арийци?
Отговори на това
Re: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 04/01/2005
Трудно ми е да си обясня колко "българи" са наясно с историята.
Статията е историческа а не политическа. Това са наши български сънародници които са дали живота си в името на нещо което е било актуално за времето. Поклон пред вечната им памер и срам за лумпеноидите които не могат да направят разликата между войник и политик.
А "освободителите" - CCCP, САЩ и тнт бяха първите които дадоха гражданство на най видните престъпници от немските конслагери, които до скоро бяха на служби в НАСА и други ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Български СС - И това повод за гордост ??
Анонимен на 20/03/2005
С какво гордеете ? Че убивахте хората, които воеваха срещу фашизма ??? Войната беше почти свершена, но вам трябва беше да убиете поне няколко от тези руснаците, които са оцелели за предишни 4 години на войната ? Герои!!
Или мислете ако Гитлер би победи Русия вие би били свободни ??
Не забравяйте че Русия също беше союзничка на Гитлера преди 1941 г.. и беше известен Пакт меджду СССР и Германия.. но това не пречи на Гитлер да води войната срещу Русия..
После Русия и България би станала ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 28/05/2006
Да това е повод за гордост. лично за мен е неприятно това, че когато болшевиките нахлуват в страната българската армия не им се противопоставя. Поне е имало българи, които са защитили националната ни чест.
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 06/05/2009
ех ех раждала е наща Родина хора достойни да се нарекът Българи, а ся се изродиха станаха либерали, социалисти, демократи даже и гей организации си направиха.Слава за подвига на всички участвали с оръжие в Съпротивата срещу Свитовния Интернационал, поклон пред паметта на всички СС части.Защото СС не са били просто военни части, това в което са вярвали е било религия.
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 02/07/2007
www.bg-nacionalisti.org тук има доста инфо
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 29/08/2007
Чест и слава на героите, загинали за Отечеството си!
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 25/11/2008
Какво Прави Русия ... за България... казва НЕ ... България Победена... А защо ?! като накрая се бием за глупавите червеносвинковци ... Беларус и Унгария казват България Победител ... Русия НЕ и ни наказват ...
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 19/08/2009
Дами и господа! Във връзката със скандалния интерес към статията за тъка звана «Българската бригада на СС» (SS Panzer-Zestrorer Brigade /bulgarische Nr 1/) аз, като автор на нея, трябва да направя следното заявление. Като автор на това писание, въз основанието на нови проучвания по темата, сега можем абсолутно очевидно да констатирам, че вечината на посочени във статия фактите не съответстват на реалността. Факт на съществуване на тази част е посочен само от няколико западни автори (David Littlejohn - F ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 21/08/2009
Статията е премахната от "Генштаб.ру" www.genstab.ru/bulgar_ssbulgar_ss.htm
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 27/07/2010
Браво Михаил, добре е, че си го написал навсякъде! За който не е разбрал, в тази статия всичко е измислено! Това не е българска история, това е просто съчинение!
Отговори на това
Отг: Българските SS - Българска бронеизтребителна легия
Анонимен на 27/07/2010
Така че най-добре премахнете статията от тук, да не се заблюждават хората! Не непременно да я триете, преместете я някъде като разказ или нещо такова, но да не стои като българска история, защото не е!
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
България - начало
България - информация
България - статии
България - форум
България - фотогалерия
България - връзки
България - медии
България - обяви
Търсене: България
Евтини международни разговори със Скайп
Други връзки
Copyright: Иде.ли?