| |
|
На избори в Австралия
28.11.2007 г. Павел Калинов
Миналата седмица си изпълних гражданския дълг и гласувах на федералните избори. В тази връзка, реших да споделя малко впечатления.
Така де, гласувам за първи път, та съм впечатлителен още, след време няма да ме впечатлява и няма да има какво да напиша.
Първо, защо гласувам... Защото е задължително. Щом имаш право да гласуваш, значи имаш и задължение да гласуваш. Това е, няма 6-5. Всички граждани, а и някои не-граждани (хора от Британската общност, които са живели в Австралия преди 1984 г. и са били регистрирани като гласоподаватели), трябва да се регистрират в Австралийската избирателна комисия, и като дойдат избори - да гласуват. Ако не гласуваш - глобяват те, пишеш обяснения, и ако не ти харесат обясненията - глобяват те още. Единственият човек, за който съм чувал че минава метър, е - естествено - българин. Писал обяснение, че е емигрирал по политически причини, повдигало му се от политика, получавал сърцебиене като чуе за партия, и изобщо... освободен по медицински причини.
Самите избори са по една много интересна и практична система, която се прилага май само в Австралия и Нова Зеландия - "преференциален вот". Как работи системата... Първо, парламентарните избори са типично по британски, в едномандатни райони. Един район - един депутат. Така всеки гражданин си знае поименно кой е неговият депутат. Изборите в този район обаче не са мажоритарни, а с тежести на предпочитание. За какво става дума: в района има примерно осем кандидати (както беше в нашия). На бюлетината са написани осемте имена, и до всяко има празно квадратче. За разлика от други системи, не слагаш кръстче до този, който харесваш, а цифра - единица, след което номерираш и останалите по ред на предпочитание. Ако не ги номерираш всички, или ако дублираш някоя цифра - все едно не си гласувал. Като съберат всички бюлетини, подреждат кандидатите според броя "единици", които всеки е получил, но не печели първия, а изхвърлят последния. После взимат бюлетините, подадени за него, махат името му от първата позиция, "избутват" останалите с една позиция нагоре, и ги връщат в купа. Така гласовете за загубили кандидати не се губят съвсем - избирателят има право да подреди и следващите, т.е. мнението му продължава да тежи даже и ако основния му човек отпадне. Елиминациите се завъртат няколко пъти, докато остане само един кандидат. Теоретически, това може да не е някой, който е най-предпочитан от най-много хора, а да бъде някой който всички са го сложили на номер две. Т.е., печели най-компромисния кандидат, а такива които част от хората много ги харесват, а другите много ги мразят, ще отпаднат. Типично по австралийски - не обичаме хора, които клатят лодката...
За сенатските избори положението е пак същото, но тъй като там кандидатите са много (районите са многомандатни и се събират по 60-70 кандидати), има улеснение. Можеш да се съгласиш с подреждането, което е направила някоя партия (все едно си купуваш фиш за тото с попълнена комбинация); а ако не те мързи, можеш да си подредиш кандидатите и сам.
Задължителното гласуване (между другото, то е задължително от 1911 г.), както и факта че трябва да подредиш всички кандидати, а не просто да си харесаш само един, има следния ефект - кара те да се замислиш, да ги подредиш наистина както искаш, и за целта - да ги проучиш. Кой какъв е, какво обещава да прави, каква политика ще следва... Все пак, гласът ти тежи. Районите не са много големи, един мандат се взима с разлика няколкостотин до няколко хиляди гласа, така че - и ти, самотният избирател, имаш значение... Та аз трябваше да проучвам онлайн кой какъв е, да си ги подреждам, и да си запиша подреждането на едно пищовче, което си носех с мен. Между другото, в моя район кандидат беше шефът на опозицията, който спечели и сега става министър-председател - Kevin Rudd. Същият преди два-три месеца се прочу международно с това, че като ходил в Ню Йорк на някакво събитие на ООН, вечерта отишъл на стриптийз бар и бил позорно изгонен от там за неприлично поведение. Какво точно е правил за да го изгонят - не се знае, каза че бил мъртво пиян и нищо не помнел.
Процедурата на самото гласуване ми отне точно десет минути (засичах), половината от което беше докато намеря къде да отида в сградата. Два интересни факта: "кабинките за гласуване" не са всъщност кабинки, а нещо като "дъска за писане" с прегради от двете страни, но не и отзад, т.е. можеш да надничаш и да гледаш съседа ти какво пише; и са картонени. Изрязани от едни големи кашони, с надписи "изрежи тук, сгъни натам", явно за еднократна употреба. Стоят десетина една до друга, така че няколко човека гласуват едновременно. Другото интересно нещо е, че не ми поискаха документ да се идентифицирам - казах си името, дадоха ми бюлетините, и толкова. В процедурата за гласуване изобщо не е предвидена идентификация, става на честна дума. На теория, трябваше да ме питат дали вече не съм гласувал (например в друг пункт, или по пощата), но не си направиха труда.
На бюлетините се пише с молив, между другото - обяснението на избирателната комисия е, че с моливите гарантирано няма проблеми в тропиците.
Изборите приключват в 18 ч. местно време - няма гласуване до късно, като в България. Другата разлика е, че агитацията в изборния ден не е забранена - маса народ с плакати и листовки стояха пред сградата и агитираха народа. А третата разлика е, че веднага след като свърши гласуването в източните щати (Западна Австралия е два часа назад, а Южна Австралия, Северната територия и Куинсланд - един), резултатите от преброяването почнаха да излизат онлайн. Сайта на избирателната комисия е свързан с преброителната система, и буквално в реално време (с обновяване през 90 секунди) можеш да гледаш как резултата се оформя; до около 20 ч. бяха готови към 70% от бюлетините и ситуацията вече беше ясна. |
|
 |
|
|
|
|
Отг: На избори в Австралия
Анонимен на 29/11/2007 | | Сега ако кажа нещо хубаво за Австралия, ще има лузъри дето ще надигнат вой до небесата колко селска държава е и как всичко е като при социализма....
Ако пък кажа нещо лошо няма да съм прав защото аз нищо лошо не съм видял ...
Истината е, че всеки човек живее в свой собствен свят и всяка държава има свой собствен свят.Това е положението.Знам само нещо за Австралия което научих в Хонг Конг, а това е че зеления континент е тотално различен от другите общности и държави толкова колкото и кенгурото се различав ...
|
 |
|
Отг: На избори в Австралия
Анонимен на 24/01/2008 | | Много интересна система за гласуване имате в Австралия. Хареса ми, че можеш да гласуваш за няколко души, като ги подредиш.
Между другото, в Нова Зеландия подобна система се използва само в местните избори, а в парламентарните е една мешавица от мажоритарна и пропорционална. Иначе не е необходимо да си гражданин, за да гласуваш - достатъчно е да си 'резидент' и да си пребивавал поне една година. И не е задължително, разбира се. |
|
|
Австралия
Ежедневие
обратно
