|
За Гора, гораните и Мраморната пещера
28.05.2008 г. Алексей Жалов
Кратък разказ за посещение на с. Шиштавец в областта Гора в Албания на Гергьовден 2008.
От две години се гласях да отида при Гораните - българско-говорящи люде населяващи разделената от границите на Албания, Косово и Македония област Гора. В навечерието на миналия Гергьовден, най-сетне се реших да предприема така желаното пътуване и след като събрах "отбор" потеглих към Кукъска Гора – онази част от областта, която се намира на територията на Албания. Ситроенчето, в което без мъка се побрахме, бързо ни "хвърли" до Скопие, от където продължихме към Косово. Минахме без проблем и скоро след това се отклонихме вляво по пътя за Призрен. За да стигнем дотам прекосихме надлъж Шар планина – "упражнение", което ни позволи дълго да съзерцаваме балканските прелести и ни донесе много положителни емоции.
"Профучахме" през Призрен и не след дълго минахме в албанско и се озовахме на мястото на срещата с нашите албански приятели – гораните Арбен и Сокол Соколи. Хапнахме, направихме един тур за овации през областния град Кукъс и най-сетне се насочихме за там където бяхме тръгнали – най-голямото горанско село тук, Шиштавец. Току пред нас се изпречи внушителната и увенчана със сняг пирамида на планината Жалица (2 486 м.н.в), а зад северния й склон срамежливо се подадоха скалните откоси на съседната й планина Коритник (Пиклимъс) с височина 2 394 м. Щом преминахме моста на р.Лумъс вдясно от нас се отвори гледка към белокаменен карстов каньон. Приех новината, че пътят ни ще продължи по него с голямо задоволство и още с навлизането ни в него трескаво заоглеждах скалните откоси с надеждата да видя отвори на пещери. Извивайки се покрай реката черният планински път ни въвеждаше все по-навътре в дефилето наречено със звучното име Грюка и Ванаве (Гърлото на Вана). Вляво и вдясно, от нас високо в скалите забелязах входовете на 10-тина пещери, но скоро варовиковите стени започнаха да се снишават и най-накрая съвсем се "стопиха" за да отстъпят място на великолепната V–образна речна долина между двата планински масива.
След като преминахме покрай "накацалите" по склоновете им малките горански селца, пътят се заусуква по стръмнината, и след като набра височина полека-лека ни отведе в обятията на разлата и пролетно-зелена високопланинска долина. На фона на все още снежните върхари, в далечината се появиха покривите на селото – къде каменни както у нас в Родопите, къде сламени като в някой далечни страни, къде по-модерни.
Посрещането беше радушно. Пихме по кафе в едно от четирите питейни заведения в селото. После бяхме настанени в къщата на семейство Чилику.
Вълненията от предстоящия празник ни събудиха рано сутринта. За нещастие валеше, но това не бе попречило на местните невести да излязат заранта за да наберат цветя, върбови или букови клонки и както повелява обичаят да закичат с тях порти и какво ли още не, за здраве и берекет. Честването на празника беше впечатляващо. Зазвучаха зурни и тъпани, наизлязоха моми и момци предрешени с народните си носии, на селския площад се завиха хора. Ама баш като нашенските. И така до вечерта, когато момите се сбраха край близката река за да попеят и да хвърлят в нея кичур от косата си – за да расте бързо както тече водата. Безкрайно интересно бе нашето пребиване в Шиштавец. За тукашните хора, техния бит, душевност и обичаи може да се разказва много, но нека направим това друг път и на друго място. Най-важното обаче е да се знае, че те са си типични нашенци – нещо в което се уверих сам и вече не се съмнявам.
Валя почти цяла нощ, което направи пътя назад много по-тежък. Тръгнахме рано, защото ни чакаше път, а искахме да посетим и Шпелла е мермерит (Мраморната пещера) - единствената (засега) туристическа пещера в Косово. Тя се намира на 20 км южно от Прищина в подножието на хълма Муртур край с. Гадиме, община Липиян. Пещерата е образувана в палеозойски мрамори. Тя има 3 естествени входа разположени съответно на 576, 582 и 584 м абсолютна надморска височина в диапазон от 6 до 10 метра над нивото на реката. Според официалните данни пещерата е дълга 1 260 м., но според различни неофициални източници нейната дължина е 6, та дори 12 км. Нейните галерии условно са поделени на Привходна част, Източен, Западен и Северен участъци. Категорично може да се твърди, че тя не е напълно и изцяло проучена. Пещерата е богата на различни по форма, големина и цвят натечни образувания. Най-впечатляващи обаче са намиращите се там многообразни и многобройни хеликтити. В пещерата има и две езера. Температурата варира между 9.6 и 15 Градуса по Целзий. Пещерата е открита от жителя на селото Aхмед Дити през 1969 година. През 1970 г. е била проучена и картирана от Спелеоложката група при природо-математическия факултет на Университета в Нови Сад под ръководството на инж. Йован Петрович. В следващия период 440 м. от пещерата са били благоустроени и през 1976 г. тя е била открита за туристически посещения. Пещерата е отворена за посещения от 1 април до 31 октомври от 9 до 17.00 часа. Цената на билета е 2.5 евро.
Заслужава да си дадеш парите, за да видиш тази пещера! Тя наистина е просторна и красива. За съжаление, благоустроителите не са имали необходимата екологична култура, в резултат на което пещерата е изгубила част от естественото си обаяние. На места галериите са поразширени прекалено много и първобитно, при изграждането на туристическите пътеки проектантите не са жалили бетона; осветлението, макар и секторно, е довело до появата на нетипична за подземния свят "лампена флора". Ала какво да се прави – така са виждали нещата хората през 70-те. В бъдеще е възможно да се отстранят проблемите с осветлението, но другите й рани няма да могат да бъдат излекувани никога.
Алексей Жалов |
Албания
Пътуване
обратно
