|
Капка Касабова и вятърът на промените
19.09.2008 г. Дневник
Всеки писател е толкова добър, колкото е добра последната му книга, казва писателката емигрантка.
На простия въпрос "откъде си" тя отговаря поне с три изречения. Върви ми на преместване, казва. И след това добавя още обяснения: Завръщам се при родителите си в Нова Зеландия, където живеят, моят собствен дом пък е в Единбург, а София е родното ми място.
На онези, които са пристрастни към литературата, името Капка Касабова им е познато. През последните години у нас са излизали интервюта с нея, публикувани са пътеписи и нейни разкази, достигало е като ехо, че някъде там, в Нова Зеландия, тя е получила такава и такава литературна награда.
Една от съвременните писателки - Елена Алексиева, преди време ми разказа за нея само с две думи: "Много е добра." Толкова.
Сега всички лично могат да проверят как седят нещата, защото от няколко седмици на пазара е книгата й "Улица без име".
"Понякога животът просто ти поднася изненади", пише Капка Касабова някъде в романа си.
Това изречение би могло да бъде автобиографично. Колкото до въпросната улица без име - тя може и днес да съществува из "Младост" 3. На нея се намира двустайният апартамент на семейството на Капка Касабова, който те напускат преди близо осемнайсет години. Тази улица без име изглежда позната - с миризмата на печени чушки през есента, която плъзва между блоковете, с неизтребимите хлебарки, с вечните трабанти, москвичи и лади, паркирани долу, със съботно-неделните занимания на бащите да сложат плочки в банята или с новината, че в ЦУМ са пуснали червени детски ботуши, с пристрастеността към сериалите "Робинята Изаура" и "Птиците умират сами". Както и със саморъчно направените значки с надписи "Пинк Флойд", с песента "Вятърът на промяната".
Историята, която Капка Касабова разказва, не е сантиментална, въпреки че вероятно ще разчувства мнозина. Книгата е писана на английски, за англоезични читатели, по идея на британското издателство "Портобело". А и Капка смята, че хуморът й е по-студен, по-англосаксонски, както тя го нарича. И така да е. Само човек, който не е живял тук в последните години, ще си спомни толкова много детайли. Ще обърне внимание на такива подробности като тази, че летището се намира близо до квартал "Враждебна", а това е възможно най-неподходящото име, с което първо да се срещне пристигащият.
Това е книга, написана от българка, живееща в чужбина, казва Капка. Така отваря темата
за търсенето на точното място, за уюта да се почувстваш у дома, за времето, което трябва да мине, за да свикнеш, и за преболедуването. Възникват и задължителните въпроси дали всичко можеше да се случи по друг сценарий. Но нека следваме хронологията.
Капка Касабова говори хубав български - без акцент, без да търси точната дума, без да й личи, че от осемнайсет години не живее тук. Израства в София, а през 1990 г. семейството й се премества в Англия, а по-късно в Нова Зеландия. Преди четири години се завръща във Великобритания. Издала е на английски език четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи.
Книгата й "Всички пътища водят към морето" е отличена с националната награда "Монтана" за най-добра първа стихосбирка на годината, а дебютният й роман "Разузнаване" е награден с приза на Британската общност за най-добър първи роман в Азия и Пасифика. Публикува също романа "Любов в страната на Мидас" и още две стихосбирки, отпечатани във Великобритания. През 2002 и 2004 получава журналистическата награда на "Катей Пасифик" в Нова Зеландия за най-добър пътепис на годината с текстове за Берлин и за Индия. Де факто дебютната й книга във Великобритания е "Улица без име". Също и у нас.
Според британския историк и разследващ журналист Миша Глени романът на Капка Касабова е изключителна книга. "Без да изпада в самосъжаление, Капка Касабова показва колко е трудно да бъдеш един от десетките хиляди, които напускат Източна Европа през последните 20 години, за да започнат от нулата на друго място", пише той.
Според Капка явно е трябвало да мине известно време, за да се появи тази
вълна от емигрантска литература.
Като казва това, има предвид и книгите на Илия Троянов, на Владислав Тодоров и Димитър Динев, които се появиха в последно време. И тримата живеят в чужбина.
"Сякаш това средностатистическо минало трябва да се осмисли, трябва да има някакъв катарзис и отдалечаването от времето позволява да се осмисли колективната травма. Само от дистанция тази травма може да бъде художествено пресъздадена. А всяка култура има нужда от колективна памет и общо преосмисляне на миналото", казва тя.
Според писателката, сега около трийсетте, в тази книга е разказана преди всичко една лична история, пречупена през детския поглед.
"Когато живееш далече от родното си място, това място замръзва в едно определено време. Дори когато се връщаш, имаш чувството, че се връщаш в някакво минало", обяснява тя.
Иначе според собствената й рецепта на човек са му нужни поне две години, за да свикне с някое ново място и да се почувства уютно там. "Преболедувах пристигането в Нова Зеландия, доста време продължавах да пиша на български език, това беше дълъг и мъчителен процес. Езикът бързо се учи, но поне две години са ти нужни, за да се потопиш в атмосферата и да свикнеш, да научиш къде са евтините магазини, къде са хубавите кафенета и антикварните книжарници", разказва тя.
От няколко години живее в Шотландия, където преподава от време на време литературно писане, пише за един сайт и за английското издание на списание "Вог", често лети за Нова Зеландия при родителите си и до Цюрих при сестра си.
Онова дълго пътуване
започнало преди осемнайсет години, още не е свършило. Индия, Берлин, Лондон, а също и Созопол, Странджа и Родопите - Капка може да изброява спасителните места, към които може да се връща. Казва, че от време на време пак усеща желание за тръгване.
"Преди две години бях тук, за да напиша един пътеводител за България, и направихме заедно с приятеля ми най-сантименталното пътешествие, което послужи и за тази книга - пътувахме два месеца с градски транспорт - обиколихме най-невероятни села, срещнахме най-необикновени хора. И знам, че понякога подобно пътуване ми липсва в други места по света - в Нова Зеландия е красиво, но я няма цивилизацията, няма ги пластовете история, понякога там ми се струва, че е един безкрайно красив ад", усмихва се тя.
Казва, че понякога се е питала дали всичко е можело да се развие по друг начин. Би трябвало да има хиляди варианти. Но в едно е сигурна - че пак щеше да се занимава с писане, евентуално журналистика, защото
писането не е вятър работа, нито суета, а в него има дълбок смисъл. "Дори книгата да потъне в някоя библиотека и след време да я прочете един човек - пак е имало смисъл, ако го е докоснала."
Кой е читателят на новата книга, когато познанието за България е нещо такова: "Столица: Букурещ. Бацилът на киселото мляко... Убийството с българския чадър. Борци... или бяха щангисти? Мъже - и жени - с мустаци. Мястото, откъдето ще дойдат едни мургави хора и ще разбият вратите на Европейския съюз с водопроводните си инструменти. Рай за покупка на евтино парче земя под слънцето... или за ски... известен с... ами с това, че там е евтино."
Това е фонът, на който книгата е събудила интерес. Капка казва, че нейната история от студената война е предизвикала внимание, защото е общочовешка, разбираема и успява да докосне много хора, независимо че те нямат спомените от онази улица без име в "Младост" 3.
Така както биха могли да бъдат разбрани извън България книгите и на Алек Попов, и на Елена Алексиева, и на Емил Андреев, и на Владислав Тодоров...
"Първата принадлежност е към общочовешки и хуманни стойности. Има много хора по света, които са си загубили корените, и аз съм един от тях. Това са жители на света с много омешани култури, защото са живели в различни държави. Просто след като се преместиш няколко пъти, идентичността губи значение и остава само душевността. А моята със сигурност определям като българска", казва тя.
Какво е България?
1. Герой от детска приказка
2. Съветска република
3. Държава в Югоизточна Европа
4. Дива река в Мексико.
Тази загадка е от един английски вестник, но е толкова красноречив пример за това колко позната е България във Великобритания, че този въпрос намира място и в книгата на Капка Касабова.
Материал на вестник Дневник |
България
Култура
обратно
