|
Едно пътуване до Китай и Австралия - част 1
07.03.2010 г. Радостин Дачев
Реших да напиша този кратък пътепис за едно мое 20 дневно пътуване, което публикувам в този сайт за да улесня българите, които ще пътуват и пребивават като туристи в Австралия и Китай. Дано бъда полезен.
Реших да запиша мои впечатления, свързани с посещението на моето семейство в Китай и Австралия. Всъщност, идеята за посещението на Китай и Австралия възникна спонтанно и бях подкрепен от цялото семейство. Дъщеря ми малко възропта за продължителността на престоя от 20 дни, но предвид големите разстояния стигна сама до заключението, че не са чак толкова много.
И така, както винаги маршрута и цялостната логистика по ваканцията по задължение се падаше на мен, така че се захванах със съответните проучвания и за няколко дена съставих програмата, резервирах самолетните билети, хотела и колата под наем, за да ми е спокойно и сигурно. В последствие се оказа много полезно при издаването на визи за Китай и Австралия, тъй като трябваше да се превеждат доказателства за туристическите ни намерения (особено пред австралийските власти).
Визи
Като страна членка на ЕС, България се е сдобила с привилегията нейните граждани да кандидатстват за австралийски туристически визи по електронен път. В сайта на Външното министерство на Австралия намерихме формулярите, които попълнихме индивидуално за всеки член на семейството и ги "засилихме". С изненада констатирахме, че на минутата получихме електронни визи за всички, с изключение на дъщеря ми. Явно в системата за подбор за някои държави бяха заложили филтри по определени критерий и дъщеря ми попадна автоматично в графа "допълнителни доказателства".
Като се замисля, тя е на 25 г., несемейна с 2 висши образования, дали това беше портрета на потенциалния емигрант? Сигурно! След около седмица получи на мейла си отговор, с който се изискваше допълнителна информация.
Информация за: моментния статус, работа, доходи, цели на пътуването, доказателства за финансовата й издръжка по времето на пътуването, резервации за самолетни билети, хотели и др. Прилежно изготвихме документите и след сканиране тя ги изпрати. Последва 20 дневно мълчание, след което бе проведено телефонно интервю със самата нея, както и с управителя на фирмата в която работи. Явно се следваше процедура за съответствието на предоставените данни. След около седмица получихме чаканата електронна виза.
В сайта на китайското посолство в София имаше формуляри за издаване на китайска виза. Това, което трябваше да съобразя, бе да поискам двукратна виза поради обстоятелството, че на отиване към Австралия и на връщане минавам през Китай. Формулярът предвиждаше възможност за подаване чрез пълномощник, от което се възползвахме. Прилагаха се резервациите за хотели и самолетни билети. Независимо, че в сайта пишеше, че цената е 30 USD на човек, такава не ни поискаха. Визите получихме за седмица.
Пътуването
И така, на 25.12.09 ,натоварени с 4 куфара пълни с дрехи за всички сезони потеглихме с колата за Истанбул.
На летището в Истанбул ни отказаха месечен абонамент за паркинг. Така и не разбрахме отказа им, след като тази услуга беше посочена в сайта им. Така ние платихме с 200 евро в повече.
Полетът ни беше с турските авиолинии до Шанхай. Летяхме 10.40 ч. Полетът мина сравнително леко. Настаниха ни на широките редове и имахме възможност за свободни движения.
На 26.12.09 пристигнахме в Шанхай. Услужлива девойка ни предложи такси до хотела. Съгласихме се веднага, тъй като счетохме, че цената от 50 USD е прилична. Таксито се оказа криминално, без отличителни белези, но в крайна сметка за около 1.30 ч. ни откара до центъра на Шанхай в хотела, където имахме резервации. За моя приятна изненада хотелът с 5 звезди се оказа един от най-луксозните в града и се намираше в подножието на телевизионната кула на града, на брега на реката. В последствие в множество сувенири по сергиите съществуваше със своя силует. Първата вечер вечеряхме в един италиански ресторант на брега на реката. Гледката беше невероятна. Сервиза беше добър, а и кухнята си я биваше. Платихме около 200 евро. Това беше неприлично много за Китай, но ние си имаме оправдание, че грешки през първите 24ч. от престоя в чужбина не ги броим. На дъщеря ми й направи впечатление многото сватби, но на 1.4 милиарда души сигурно има по 30000 сватби седмично.
На следващия ден си направихме разходка до някакъв мол за електроника за да си купя навигация за колата, тъй като моята я забравих в Истанбул. Внезапно времето се влоши, като първо заваля дъжд, а после се обърна на сняг. Това ограничи до някъде програмата ни, но все пак след обяда успяхме да отидем до стария град. Усещането е същото като "капалъ чарши", само дето очичките са различни. Това засили у нас желанието ни да не отделяме много време на тази туристическа атракция и се прибрахме в хотела. Вечерта направихме посещение на телевизионната кула, откъдето се разкриваше невероятна гледка на нощен Шанхай.
Престоят ни в Шанхай беше към края си. Наехме две таксита,защото се оказа, че багажниците са много малки. Такситата бяха китайски модели, дрънкаха и духаха отвсякъде. Този път стигнахме до аерогарата за един час, защото двете таксита се съзтезаваха през цялото време като се изпреварваха от ляво и от дясно без никакви правила. Таксиметровата услуга струваше 0.20 евро на км.
Оказа се, че сме подранили за чекина и седнахме да пийнем по нещо в някакво италианско бистро на аерогарата. Чекирането ни беше гадно, защото ни пръснаха всички на различни редове, сина ми даже в друг салон. Протестирахме ама... нищо.После, като заехме местата си констатирахме, че всички бяха разбъркани и никой не беше със семейството си, освен едно дебело австралийско семейство, което седеше на първия ред с привилегията на млади родители на няколко месечно бебе (няма лошо).
Този полет беше 10.40 мин. и благодарение на дъщеря ми, която успя да уговори стюардесата да ни размени местата с един младеж, се оказах също на първия ред. Полетяхме към Мелбърн. |
Китай
Пътуване
обратно
