| |
|
В общуване с природата
23.07.2010 г. Вестник България
Кирил Кирков е завършил фотографското си образование със специалност Природна фотография в Redmond,WA през 2008 г. Негови учители са най-големите имена в бранша - Jim Zuckerman, William Neill, Kevin Moss и други. Същата година пристига да живее в САЩ със зелена карта. В продължение на няколко месеца води професионални кръжоци в района на Сиатъл, като в същото време изследва красивата природа и дивия свят на щата Вашингтон. През лятото на 2009 г. се премества в Grand Canyon National Park. Тук работи като професионален фотограф към националния парк, а същевременно се занимава и със сватбена фотография. Както сам споделя, "Имам уникалния шанс да изследвам с камерата си това чудо на природата през всички 4 сезона на годината."
Досега Кирил Кирков е имал три авторски изложби в България, като следващата предстои през есента на 2010 г. в музея "Земята и хората" в София.
- Разкажете на нашите читатели как се зароди вашият интерес към фотографията и как всъщност започнахте да се занимавате професионално с нея?
- Винаги съм имал влечение към общуване с Природата. А фотографията е чудесен инструмент за интерпретация на чудесата, които всеки ден виждаме около себе си. Желанието ми да споделям с хората възторга си от Живия свят е в основата на фотографското ми приключение. Освен това след края на кариерата ми в народните танци имах нужда да практикувам друг вид изкуство, така че фотографията е естествено продължение на стремежите ми.
Преходът към професионална активност дойде постепенно. Това е страст, която неусетно те завладява... Реших да инвестирам в образование, като имах късмета учители да ми бъдат едни от най-големите съвременни майстори на природната фотография, имена като Jim Zuckerman, William Neill, Kevin Moss.
Моят пръв ментор, човекът, който ми помогна да навляза в света на фотографията е добрият ми приятел Стоян Гребенаров от София.
В момента имам чудесно сътрудничество с Димитър Филипов, собственика на веригата ателиета "Фотолан" и преподавател по фотография в НАТФИЗ. С него печатаме и рамкираме за изложбите ми в България.
- Каква е философията ви за фотографията и какво е влиянието и върху вашия живот? Ако трябва да я опишете само с една дума, как бихте я характеризирали - емоция, страст, отдаденост, спасение, бягство или...
- Нека да кажа думата първо - възторг! Да съм там, на правилното място, с правилната техника, да имам късмет със светлината, да имам идея за композиция, история, разказ... Това са много условия, но когато се случат, резултатът е чисто и неподправено удоволствие! Да бъдеш автор е страхотно, да създадеш уникална интерпретация - незабравимо.
- Хареса ми мнение на фотограф, чието име за съжаление не мога да си спомня, че фотографията е споделяне на незримото. Според вас каква е мисията на фотографа? Вие лично какво незримо искате да споделите с хората чрез вашите творби?
- Много бих се радвал да се замислим повече върху нашата персонална отговорност за Природата. Бях ваканция в България през април. Отидох в Родопите, като една от целите ми беше река Триград и Дяволското гърло. Отне ми часове да успея да изолирам воден пейзаж без боклуци. В Родопите! В такова девствено място! Иска ми се да можем да си представим цялото течение на реката без кофички и пликчета. И после да вземем да направим нещо... Това е по отношение на документализма.
Ако говорим за артистизма на фотографията ми, аз съм почитател на повече драма в пейзажите. Привличат ме бурите, ветровете, облаците. Стремя се, когато поднасям пейзажи на зрителите, те да могат да "усетят" истинския дух на сцената. Документализмът в природната фотография не ме интересува, предпочитам да съм "Търсач на усещания".
- В предишния въпрос нарекох фотографиите ви творби. Искам да ви задам един дискусионен въпрос, стар почти колкото самата фотография - дали тя е изкуство, дали е чисто механичен процес или представлява съчетание и от двете. Какво мислите вие?
- И двете присъстват, зависи за каква фотография говорим. Има обаче константи. Артистичният усет е задължителен, ако искаш да се занимаваш с художествена фотография. Разбирането на светлината обаче се развива с многогодишна работа. А и всеки от нас трябва да познава отлично набора си от техника. Екипировката е безкрайно различна, колкото са и фотографите по света.
- В кои жанрове на фотографията предпочитате да работите?
- Моята специалност е Природната фотография. Мисля, че се справям добре с пейзаж, дива природа, макрофотография. Отскоро се занимавам и със Сватбена фотография, което е ново поприще, но ангажиментите се увеличават, а и е забавно да работиш в толкова щастлив за клиентите ден!
- В момента сте фотограф в Grand Canyon National Park. Кой е пейзажът от този парк, чието величие никога няма да забравите?
- Един зимен ден бързах към South Kaibab Trail да заснема облачната инверсия в района - природен феномен, който се случва 1-2 пъти в годината. Няма да забравя тази гледка - целият Гранд Каньон запълнен с плътни облаци, а аз снимам ясното небе отгоре - усещането е точно като от надоблачен полет със самолет...
- Освен с природна фотография, се занимавате и с портретна фотография. Какво предпочитате да снимате - човешки лица или природни картини? Къде има по-голямо предизвикателство - да уловиш скритата за другите красота в едно човешко лице, която е невидима дори и за самия човек или да увековечиш величието на майката природа?
- Засега Природата е главният ми двигател, по-нататък - кой знае... Харесва ми да няма граници, да се развивам непрекъснато. Иначе създаването на запомняща се фотография винаги е предизвикателство.
- Като говорим за пейзажи, има ли място, за което мечтаете, но още не сте имал възможността да снимате? Обичате ли да се връщате на места, където вече сте бил?
- Втората част на въпроса е по-лесна - аз съм влюбен в Ботаническата градина на Софийския университет в Балчик. Прекарах три години, работейки там, по време на следването ми, заснех всички растителни видове за нуждите на Университета, но най-важното - създадох приятелства за цял живот. Знам, че винаги, когато мога да отида там, ще съм си като вкъщи. Искам да посоча имената на Ина Манчева - Директор на градината, Мариана - главния ботаник, и на изумителния Галин - момчето, което се грижи за колекцията от кактуси. Той е глухоням, но не съм виждал по-компетентен експерт по кактуси. Тези хора са част от семейството ми.
А мечтата ми е да снимам Сан Франциско и тази есен ще отида за 10 дни на експедиция в Северна Калифорния.
- Кои са хората и факторите, които оказват най-голямо влияние върху работата ви като фотограф? Имате ли любими фотографи и кои са те?
Като възпитаник на Американската школа, най-голямо влияние върху работата ми има великият Ansel Adams. Уча се и от моите преподаватели, най-вече от Jim Zuckerman. Въпросът е все пак да изработя собствен стил - върху това работя непрекъснато. Надявам се да успея!
- Какво прави една снимка перфектна и изобщо можем ли да говорим за перфектна фотография?
- А, това е най-относителния казус. Няма отговор. Или има хиляди правилни отговори.
- Какви са вашите професионални трикове или нека ги наречем тайни, с помощта на които максимизирате възможностите за добра снимка? Перфекционист ли сте в изпипването на детайлите?
- Да, старая се да съм перфектен. А за триковете и тайните разговорът ще е много дълъг, затова предлагам да направим отделна тема.
- Всяка ваша фотография има ли собствен сюжет? Как се ражда една фотографска история? Харесва ми мисълта, че един филм или фотография без сюжет са като блудкав сън, за които не си спомняме, след като сме ги гледали.
- Точно така е. Но тук пак опираме до субективността. Има най-различни фотографски продукти и идеи за най-различни кръгове зрители. Зрънцето артистизъм може да се крие в пепелник, пълен с фасове, както и безличието може да се открие в гигантски панорамен пейзаж. Аз се предпазвам да бъдя съдия, когато говорим за изкуство.
- Каква е ролята на късмета във фотографирането - да бъдеш на точното място в точното време? И да си носиш фотоапарата, разбира се. Вие винаги ли носите вашия със себе си?
- А, законите на великия Henry Cartier-Bresson... Да, късметът винаги присъства в нашата работа, при мен е свързан с наличието на "драматични" облаци в пейзажа, който искам да заснема. Би ми се искало да нося винаги фотоапарат. За съжаление, в сегашното сложно време е трудно човек да се храни само с фотография, така че се налагат компромиси...
- Досега имате три авторски изложби с фотографии в България. Следващата, която ви предстои е през есента на 2010 г. в София в музея "Земята и хората". Разкажете на нашите читатели повече подробности за тази изложба и какви фотографии ще представите на нея.
- Това е съвместна моя идея и на д-р Даря Иванова от Геоложкия институт на БАН. Искаме да представим един "Български" поглед към това чудо на Природата. Ще бъдат изложени избрани мои фотографии от района - пейзажи, диви животни, птици, растителност. Работим и върху проект за научно-популярна книга за Гранд Каньон. Дано да успеем да намерим спонсори за издаването. Стискайте палци!
- А имате ли намерения за изложба в САЩ?
- Разбира се, в момента, в който има интерес! Най-добре би било това да стане в град като Чикаго, заради голямата българска общност!
- Работите на два континента - Европа и Северна Америка. Има ли някаква разлика в усещането или професионализмът на фотографа изисква неговата 100 процентова отдаденост във всяко кътче на планетата?
- Никаква разлика, това е въпрос на лична мотивация! Разбира се, ако говорим за оборудване, тук в Америка нещата са несравнимо по-лесни!
- Чисто емоционално чувствате ли разлика между българските пейзажи и останалите природни картини по света?
- За мен най-красивите пейзажи са в моя Етрополски Балкан. Това е моят роден дом, там са корените ми, там съм се родил и там ще се прибера рано или късно! Но междувременно светът е едно прекрасно място и аз с нетърпение го изучавам непрекъснато!
- Имате ли творчески почерк, който да отличава вашите фотографии от тези на останалите фотографи, работещи професионално в Гранд Каньон?
- Стремя се да снимам само около изгрев или залез (златната светлина), както и да включвам "драмата" в небето. За останалото нека зрителите да имат думата.
- Кои са предимствата и недостатъците да работите на границата между две култури - българската и американската? Или фотографията е мост, който ги свързва?
- Винаги е предимство погледа "отстрани". Опитът от два контитента е много полезен за разбирането на нещата от живота в дълбочина. Иначе фотографията е универсално изкуство без граници.
- А какво е мястото на България в света на фотографията? Има ли български фотографи, които оставят своя творчески отпечатък в това необятно поле?
- Разбира се, имаме много утвърдени имена в Европа и Америка. На мен лично най-много ми е повлиял обаче един световно известен български график - проф. Веселин Стайков. Имах професионален ангажимент да заснема всички негови творби. Незабравимо е времето, прекарано в "общуване" с неговите графични екскурзии по света...
- Кой е най-големият ви успех, свързан с фотографията?
- През февруари 2010 подписах договор като професионален фотограф с Delaware North Companies. На тази база сега съм пред договор с Aerographics Inc за изработване на календари с мои неща. Това ще е първият ми пробив на американския рекламен пазар. Да видим...
- Ако говорим за оценка на вашето творчество, какво ви е по-скъпо - получените награди или възхищението в очите на хората, когато разглеждат фотографиите ви?
- Разбира се, отношението на хората. Наградите са нещо не съвсем честно, понякога...
- За рождена година на фотографията се счита 1839 година, през която французинът Дагер патентова фотографски процес, наречен дагеротипия (daguerreotype). За този кратък период от време до сега човечеството е свидетел на множество технически открития и нововъведения в тази област, довели до изключително бързото развитие на фотографията - днес дигиталната фотография е общодостъпна дори за хора, които нямат никакви технически и фотографски способности. Нека не се обиждат нашите читатели, аз самата се причислявам към тази категория. При този революционен технически прогрес смеете ли да прогнозирате как би се развила фотографията в следващите 100 години, да речем.
- Въпреки бурното развитие на технологиите, за да разполагаш с професионално оборудване са необходими сериозни инвестиции. Един обем от 15-20 000 долара веднага разделя аматьорите от запалените любители и професионалистите. Аз съм горещ привърженик на дигиталната революция, снимам 100 % дигитално. Съвременните фотографски инструменти дават несравнимо по-голяма свобода за изява на творчество и въображение. Това беше предречено от Ansel Adams още през 1984 г. Обаче всичко започва от умението да заснемеш запомняща се картина, това е неподвластно на технологиите, зависи само от автора. Ако говорим за бъдещето - фотографията ще я има дотогава, докато и хората имат духовна, интелектуална нужда да украсяват стените на домовете и офисите си с впечатляващи изображения.
- В тази насока на мисли правилно ли е оценяван труда на фотографа? Имам предвид, че почти всеки съвременен човек вече се счита за експерт-фотограф.
- Аз съм убеден, че в условията на честна конкуренция оценката идва по естествен път. Има колкото експерти, точно толкова разочаровани фотографи. Въпросът е сложен и няма еднозначен отговор.
- Кое остава най-голямото предизвикателство за вас във фотографията?
- Разбирането и изучаването на светлината. Тя е нашият основен инструмент за интерпретация.
- Вие ще бъдете фото окото на читателите на вестник "България" в западните части на САЩ. Какво ще видят те през вашия фото обектив?
- Ще се радвам да споделя впечатленията си от този прекрасен край на света с читателите на в. "България". Ще предложа репортажи от Вашингтон, Аризона, Ню Мексико, а от есента и от Калифорния. Разбира се, нашата Родина ще има своето присъствие!
- Да завършим разговора си с пожелание за плодотворно съвместно сътрудничество и нека красотата и добрите новини да попадат по-често в обхвата на вашия обектив!
Уебсайтът на фотографа е: www.kirilkirkovphotography.com
Интервю на Стефка Христозова
Снимки: Кирил Кирков
Материал на Вестник България
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
| Категории |
|
|
|
|
|
| Връзки по темата |
|
|
|
| Други връзки |
|
|
|
|
САЩ
Хора
обратно
