|
Дете да си...
30.07.2010 г. Радио Китай
Оня ден, на път от супермаркета към къщи, младо момиче раздаваше на тротоара някакви цветни брошури. Минавайки край нея ми подеде една, на която не обърнах кой знае колко внимание и просто взех от учтивост. Отначало си помислих, че сигурно е оферта за луксозни апартаменти в предградията на Пекин, но когато се позагледах установих, че всъщност става дума за детски образователен център с гръмкото име "Сияйно начало".
Върху предната корицата на брошурата с обем на списание бяха нарисувани две усмихнати деца, яхнали четка за писане, чийто край рисуваше дъга. И тъй като подобни рекламни материали са предназначени по-скоро за родителите, над малчуганите стоеше надпис: "При регистрация сега получавате отстъпка, за повече курсове – по-голяма отстъпка, за стари клиенти – огромна отстъпка".
В Китай действително всичко, включително и образованието, може да бъде въпрос на пазарлък, но по-интересното в случая е, че тук наистина има родители, за които в пълна сила важи българската поговорка "вместо да му изпишат вежди, му извадили очите".
Съвременните китайци, особено по-състоятелните, не се скъпят да харчат за по-доброто образование на децата си – в повечето случаи единствени, и ги карат да ходят на всевъзможни курсове и извънучилищни занимания. За да са в крак с времето и по-добре подготвени за бъдещето, казват повечето.
Преди време се запознах с младо семейство, което имаше десетгодишен син. От ранни зори до късна вечер бащата прекарваше в офиса на фирмата си, майката бе напусната работа и се отдала на домакинство и образованието на сина им. Дотук сигурно мнозина биха завидели на момчето, което получаваше всичко, което пожелае, но и този живот си имаше обратната страна. Освен заниманията в училище, цялата седмица на това десетгодишно хлапе бе запълнена с различни извънкласни занятия. Два пъти седмично то взимаше уроци по традиционния музикален инструмент "ърху" и барабани; ходеше на курс по рисуване, защото родителите му бяха видели талант и решили да не го похабят; прекарваше по два часа в съботите и неделите с американец, с който шлифоваше и разширяваше познанията си по английски език. Една от стените в стаята на момчето бе отрупана с дипломи и похвални грамоти от конкурси по калиграфия, рисуване, рецитиране, музикални представления и Бог знае какво още. До тях зад стъклената витрина на голяма библиотека се мъдреха още толкова купи. Картината се допълваше от огромната колекция класически китайски творби и няколко комикса на отрупаното с учебници бюро.
Майката на момчето бе толкова горда от всички постижения на сина си, и ми заразказва надълго и широко за всяка грамота и купа, докато момчето зяпаше отегчено златните рибки в огромен аквариум. "Защо карате сина си да ходи на толкова много уроци", попитах жената, която ми отговори убедено – "Защото има талант и би било жалко ако не го развие. Сега е в такава възраст, че ако го оставим няма да прави нищо друго освен да гони топката с останалите хаймани от блока." Железен довод – помислих си – сигурно е права, животът не е лесен и колкото по-добре се подготви човек в детските си години, толкова по-лесно ще му е после. В този момент на вратата се позвъня, момчето изтича да отвори и след минута се върна. "Търсят ме приятели да поиграем баскетбол, мога ли да изляза за час-два", попита то с грейнали в очакване очи. "Знаеш добре, че след час ще дойде учителя ти по английски, по-добре да се подготвиш", сложи кръст на надеждата за приятен следобед майката. Момчето се опита да възрази, но в крайна сметка трябваше да се примири и отвори книгите, вместо да поиграе навън с приятели.
Така измина още един ден от детството на този 10-годишен малчуган, един от милионите синове и дъщери на съвременните амбициозни и "здравомислещи" китайски родители.
И, за да не си помислите, че всичко това е просто приказка, нека заедно отворим страниците на рекламната брошура на детския център "Сияйно начало" и почетем малко какво се предлага... Децата там, от най-ранна възраст могат да се научат да свирят на пиано, акордеон, електрическа и класическа китара, цигулка, седем вида духови и девет вида традиционни китайски музикални инструменти, като впоследствие получат и сертификат от няколко престижни музикални училища, гарантиращи им продължаване на обучението в тях. Могат да придобият обширни теоретични – както пишеше в брошурата – и практически умения по пеене, всякакви видове танци, рисуване и скулптура. И тъй като в съвременния свят умението да рекламираш себе си е едно от най-главните, чрез развитие на уменията за рецитиране и говорене пред публика, тригодишните малчугани имат възможност да придобият самоувереност, отлични комуникативни способности, да развият своята индивидуалност. Освен за артистичната подготовка на децата, в центъра бяха помислили и за тяхното физическо обучение, включващо бойни изкуства и йога. Основите на китайската култура също бяха залегнал в образователната програма. Така, според брошурата, три-четиригодишно дете би могло усвои 1000 йероглифа за три месеца и да се научи да чете вестник в рамките на половин година! Разбира се, в същото време ще се научи и да смята и ще развие логическото си мислене. И за да е обучението завършено, центърът предлагаше и сериозна подготовка по английски език, за чието владеене децата можеха да полагат изпит и получат сертификат на "Кеймбридж".
С две думи – възможности, възможности... Дете да си само...
Тодор Радев
Материал на българска редакция на Радио Китай
 |
Китай
Образование
обратно
