|
Размисли на опашката за лични документи
28.08.2010 г. Евгени Тодоров
Имам връзка в Паспортното. Не е кой знае каква връзка, но ако се помоля, ще ме уреди да не чакам. Познавам и един началник в Полицията, който също може да ме вкара през задната врата. Дълго размишлявах какво да направя и накрая реших да се направя на герой. Наредих се на опашката – редом с простите хора без връзки.
Слушах ги как псуваха държавата и се чудех как тази толкова малка държава издържа на толкова големи псувни.
След малко до мен се нареди един Голям Началник, който отдавна работи в София, но все още го знае целия град.
И като започна един лаф – не забелязахме как минаха 5-6 часа и неусетно редът ни дойде.
Действието се развива в Пловдив в началото на юли, по-точно в събота, тогава опашките бяха по-човешки.
Та докато си говорихме, телефонът на моя съопашник звънеше през 10 минути. Аз деликатно се отдръпвах – както изисква доброто възпитание.
Някъде към четвъртия час от чакането се реших да попитам:
- Абе ти, като си такъв голям началник, толкова ли не можа да намериш връзка, та да не чакаш?
Човекът се усмихна гордо и каза:
- От многото обаждания, на които стана свидетел, точно три бяха от хора, които ме поканиха да ме уредят без чакане. Но аз реших, че е по-добре да си загубя деня, отколкото да съм длъжен някому. Щото всичко един ден се плаща.
Зарадвах се, че в тази държава станахме двама, които мислим по този начин.
Наистина трябва невероятна воля, за да се решиш да чакаш с редовите граждани на републиката – след като можеш да си спестиш изтезанията.
Ако хората, които ни управляват, бяха минали по нормалния ред – с полунощни записвания в тетрадки и на смачкани листове, с проверки през незнам колко си часа, със скандали, че и със сбивания, със стоене прав 10 часа под палещото слънце – докато униформените служители в това време седят на сянка на пейките в заключения двор на РПУ-то, пушат и се кефят на мъките на своите майки и бащи, тогава България можеше да се промени.
Вече се сетиха, че можело да назначат по още няколко души в съответното бюро и така да се намали напрежението. Сетиха се след половин година мъки. Това обаче не решава проблема.
Проблемът за решаване е друг. Той е стар, колкото България.
Проблемът е, че държавната машина, която ние, хората от опашките издържаме, трябва да служи на нас. Да бъде наш слуга.
А не ние да й бъдем опитни зайчета.
Някои призовават да не гласуваме за ГЕРБ, тъй като даже най-популярният министър на тази партия, не можа да въведе елементарен ред и стана съучастник в мъченията.
Въпросът е, че и така нищо няма да се промени. Който и да наследи ГЕРБ, няма да направи нищо по-различно. Той вероятно ще реши да смени отново номерата на колите, примерно, и отново ще се наредим на километрични опашки.
Сбъркана е философията на държавата, което означава, че няма изход.
Има сто начина документите да се сменят по-цивилизовано. Не е направено най-елементарното – да се съберат служителите, да се разпитат и да се изготви единна технология за обслужване на гражданите. Могат да поканят един 18 годишен чистач от "Макдоналдс" да им обясни как стават тези работи.
Могат просто да вкарат в Гугъл "система за управление на опашката" и да прочетат, каквото излезе.
Помислих си, че провалът на министър Цветанов може да бъде използван от българските съдии – които да си го върнат за обидите.
Снощи обаче научих, че така наречената "мобилна лаборатория за биометрични данни", която трябва да обслужва на първо място инвалиди, в Пловдив вече е обслужила Съда и Прокуратурата. А някои инвалиди са планирани за след месеци. След като преди това са минали на отделна здравна комисия и на отделно висене на опашка.
…Време е да си получа готовата лична карта. Тя отдавна е готова. Все не намирам сили да се наредя на опашката, която вече е пораснала три пъти.
Имам един проблем със съда и толкова се надявах, че на опашката може да се улуча до някой магистрат и така, от дума на дума, да си уредя проблема.
Очевидно обаче това няма да се случи.
Магистратите вече са се уредили без чакане. След това мобилният екип отивал във "В и К". След това вероятно ще обслужи пак някоя държавна институция.
Министерствата в София със сигурност отдавна са се уредили по някакъв начин.
Очевидно държавната машина ще обслужи първо себе си. И нашите управленци пак ще изпуснат шанса да послушат как народът ги псува. Поне за 6 часа.
В понеделник си навивам часовника за 4 сутринта и в 5 ще съм на опашката.
В понеделник няма да работя.
Възможно е да не работя и във вторник, и в сряда.
Какво ли й пука на държавата?
Материал от блога на Евгени Тодоров |
България
Ежедневие
обратно
