| |
|
Тук ли, там ли
29.08.2010 г. Новинар
Този спор с нея го водим от години. Тя си идва в България винаги през август и започва да се държи като брюкселски чиновник на мониторинг. Позитивно настроен чиновник. Търси всички белези на подобрение, забелязва ги и ги отметва с удовлетворение. Кафенетата са пълни, казва с одобрение. Това значело, че хората имат пари и настроение да облекат хубави дрехи, да излязат, да се почерпят, да общуват.
Аз си се държа като български чиновник. Негативен, естествено. Виж, кафенетата са пълни, казвам с неодобрение. Според мен това значи, че хората нямат работа, имат пари колкото за едно кафе на ден и го пият в продължение на мързеливи, празни, безсмислени часове в псевдообщуване с хора, с което единственото им общо е, че и те са безработни и безпарични. Тя не е съгласна. И така – всеки август.
На плажа тя се въодушевява още повече: ах, нови чадъри, ох, колко много почиващи. Само продавачът на варена царевица и онова "Кукурузааа!", което ме стряска като сирена, били старите. Не, не били старите, продавачът има преметнат през рамо касов апарат. Виждаш ли, казва, нещата започват да си идват на мястото в една държава, щом дори на плажа можеш да получиш касова бележка за кочан варена царевица.
Предлагам й бас: седим и гледаме в продължение на петнайсет минути разносвача. Ако даде касова бележка поне на един човек, аз ще я почерпя с царевица. Ако не посегне към апарата, тя ще плати. И тя плаща. Все пак, напредък е, че е с касов апарат, казва тя. Той е емблема на цялата ни държава, разбираш ли, имитира, ние сме царе на имитирането, повече усилия влагаме да имитираме, че вършим работа, отколкото ако я свършим наистина, казвам. Отстрани се виждало по-добре – това винаги е основният й аргумент. Моят, разбира се, е огледален – че ние тук вътре си знаем най-добре.
На връщане от Поморие, след Карнобат попадаме в тапа. Винаги там, винаги тапа. Преди време й бях казала, че най-самотното българско място е отсечката Карнобат – Петолъчката. Там българите се чувстват най-изоставени от държавата. Нито пътят е път, нито полицията я има, нито КАТ пристига бързо при катастрофа, тъй че самотата на тапата ти е сигурна. Някакви джипове свистят и изпреварват километричната опашка нагло и опасно. И гневът ти завира по-бързо даже от водата в автомобила, който се движи с десет километра в час на пресекулки. Така беше.
Този път обаче българите и българската държава си дават среща на терена Карнобат – Петолъчката. Пътят си е все така тесен, но има полиция. Полиция с автомобили, полиция на мотори, крачещи край пътя полицаи. При вида на всеки полицай тя ме поглежда победоносно – виждаш ли?
Виждам, признавам. Виждам и полицаите, виждам и това, че джиповете кротуват в опашката. Един на нула за нея. И точно тогава един джип профучава безцеремонно край километровата опашка. Десетина минути по-късно, когато сме пропълзели с километър напред, виждаме същия джип, спрян от патрул. Водачът, от по-старите модели мутричка, нещо се гъне в обяснения, ама май че не среща разбиране. Тя ме поглежда: два на нула.
Аз изравнявам на следващия ден на опашката за паспорти. Експресната поръчка няма да е толкова експресна, колкото си е мислела. А парите са като за експресна. Точно пред нас една жена разказва как дъщеря й, гръцка гражданка, си вадела паспорт в Солун. Не мога да не ви го разкажа.
Попълнила си дъщерята формулярите и попитала кога ще е готова личната карта. Отсреща има хубаво кафене, казали им, докато изпиете едно кафе, ние ще сме готови. Те се помотали над чашите около час и когато се върнали, картата наистина била готова. И ето го най-важното – когато попитали за цената, отговорът бил петнайсет евроцента. Евро? – хем уточнявам, хем питам. Не, евроцента, казва жената. И тя се била учудила.
Но оня служител й казал: знаем, че в България не е така, но ние смятаме, че удостоверяването на гражданството е задължение на държавата и че това е нещо, което можем да направим за хората, от които очакваме с данъците си да попълнят държавния бюджет.
Отначало ми се прииска и аз да погледна победоносно моята приятелка-емигрантка, само че – на какво отгоре?
Веселина Седларска
Материал на в-к Новинар |
|
 |
|
|
|
|
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 30/08/2010 | | а това с джиповете по този път го виждам и аз , всяко лято .Пътя е пълен с джипове , изпреварвания .т.н. И като го виждам това нещо хем ставам радостен , хем ми е смътно..понеже.....Човек вижда - как все пак Българите са станали малко по заможни , значи имат прогрес- появили са се джипове , но сам смутен понеже не са се появили пътища за тези джипове - значи мърлявите управници на са си свършили своето , и така нвсякъде по държавата ни , построили са си хората цели квартали ,ама общината не е прокарала път ...
|
 |
|
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 30/08/2010 | | това с царевицата и касовият апарат не съм съгласен , по принцип ако бяхме една нормална държава по подобие на западноевропейските , този продавач въобще нямаше да бъде длъжен да го носи този касов апарат- понеже щеше да се възползва от облекченият данъчен режим за малки търговци, в западна Европа така е ...ама ние сме свикнали да правим обратното на това което сме го правили по време на комунизма ...и не вървят нещата |
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 31/08/2010 | | жалки статийки за една жалка оакана територийка..па ако ще и към космическата конфедерация да я водят за член!Лошо ,но..ИСТИНАТА е това!
Клоака...и най-вече морална..духовна..душевна...пълен разпад до на молекулярно ниво!
Просто за пореден път в един ден ще буде обявен поредния фалит на България и народа!А всъщност това му викат живот в клоаката-от един в друг фалит!
Просто се чака датата поредна за да се обяви-а може да се обяви с чиста съвест във всеки един Божи ден в БГ! |
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 03/09/2010 | | Пътувам почти всеки ден по този маршрут.Това лято както и миналото полицайте стояха като пътни знаци и не си изпълняваха задълженията.И човек се чуди незаконните сергии ли пазят или просто си правят седянка по двама ,а на някой места и по четирима.Колко ли ни струват? |
не вярвайте
Анонимен на 04/09/2010 | | Не й вярвайте!Бг-емигрантите са толкова лицемерни,че...
|
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 04/09/2010 | | Говоря за вашата приятелка.като са у нас всички казват,ах,колко е хубаво,а пък после викат - тия са ужас! |
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 04/09/2010 | | няма по-студени хора от бг-емигрантите! И по-големи тарикати,разбира се,на дребно.
|
Отг: Тук ли, там ли
Анонимен на 05/09/2010 | | На мен ми харесва как е написано, с много приятно чувство за хумор. |
|
|
България
Ежедневие
обратно
