02 октомври 2014
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
e-knigi - електронни книги на български
Потребители

В момента има 57 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Я кажи ми, облаче ле, бяло!
31.08.2010 г. Антимовски хан

Изабела Шопова е родена през 1971 г. в град Варна, където завършва Математическата гимназия и Техническия университет. През 2002 г. емигрира със съпруга и дъщеря си в Нова Зеландия и понастоящем живее в Бризбън, Австралия. За себе си казва, че е инженер по образова ние, търговец по професия и пътешественик по душа с два паспорта и адреси в три държави. Автор е на книгата "На изток – в Рая", в която разказва за Нова Зеландия. Изабела Шопова е поредният ни гост в рубриката "Я кажи ми, облаче ле, бяло!"

1. Първата Ви асоциация и първият Ви съкровен спомен за родното място. Каква е Вашата празнична картина от България?

- Приятелите. Морето. Ухание на цъфнали липи. Аромат на българска гозба с чубрица и червен пипер. Писък на гларус. Пронизващ североизточен вятър. Горещ пясък. Чувство за безусловна принадлежност. Онова неизразимо усе щане да си у дома.

Винаги са ми изглеждали празнични уличната глъчка и шарения по варнен ските пешеходни зони през лятото. Лумналата в златни пламъци Катедрала, осветена през нощта. Тълпите, нетърпението и тържествената радост на ма нифестациите за 24-ти май от моето детство. Празничната заря за Деня на Варна

2. В контекста на отдалечеността и различността, в която живеете днес, кои, според Вас, са предимствата и недостатъците на българина/българката?

- В тази невъобразимо далечна част на света, където аз живея, българите не са многобройни, но действително притежават някои общи характеристики. Всички са високо квалифицирани, силно мотивирани да успеят. Хора с високи критерии и изисквания, включително към себе си. Упорити и последова телни в усилията си. Не разчитат много на чужда помощ, ни от правителства и държавни институции – българите традиционно храним дълбоко недоверие към тях (и не без основателна причина), ни от църковни и други благотвори телни организации – българите сме предимно атеисти и нямаме много опит с благотворителността, ни от други българи – всеизвестно е, че българите в чужбина не са особено задружни и отзивчиви към непознати, ни от близки и приятели – те пък са много, много далеч, нито на късмет и щастлива случайност – за никого не е тайна, че сме една от най-черногледите нации. Т.е. българинът в Австралия е самостоятелен, независим, целеустремен, работи много. Всичко това са предполагам предимства – качества, които им позво ляват да оцеляват и успяват в една толкова различна, толкова чужда и силно конкурентна среда. Но от друга страна, същото черногледство и недоверие, упорство и липса на гъвкавост са недостатъци, които пречат на някои от българските емигранти да се адаптират пълноценно и да извлекат максималното от възможностите, които тукашната различна среда предлага. Много често българите остават вкопчени в своите си виждания за нещата от живота, в донесените от родината модели на поведение, общуване, житейски избори, културни ценности и това им пречи да се почувстват у дома си на новото място. Отдават се на самоизолация, самосъжаление, самомъченичество, изгнаничество и безкрайно критикарство към всичко, което не е “както трябва”, т.е като в България.

Обаче има едно вездесъщо българско качество, което доминира при всякакви обстоятелства – чувството за хумор. Малко мрачно, малко злостно, често политически некоректно, но искрено и неподправено. Умението ни да се надсмиваме над себе си, над съдбата, Бог и вселената. Тази способност да се смеем и в най-трудните моменти ни прави изключителни витални, позво лява ни да се дистанцираме и да видим ситуацията в перспектива, прави ни желани събеседници и ни позволява да се впуснем по-смело в мултикултурната среда.

3.Имате ли контакти с четящи литература? Какво се чете при вас (от близките Ви и от самите Вас), коя е любимата Ви книга?

- Естествено! Всички около мен четат. Като българи се стараем да не загубваме връзката с родната литература. Всяко посещение в България завършва с епохално влачене на пълни с книги куфари по дългите презокеански полети. Трудно ми е да посоча една любима книга. Ако взема да ги изреждам всичките, ще отиде със страници. Напоследък се пристратих към емигрантските сюжети и автори-емигранти (с каквито изобилства съвременната литература). Голямото ми откритие от миналата година е американската писателка от китайски произход Ейми Тан. Май успях да прочета всичко нейно, до което се докопах. Впечатлиха ме "Колапсът" на Джаред Даймънд и "Възход и падение на третото шимпанзе". От българските книги – миналото лято попаднах на "18% сиво" и "Кратка история на самолета" на моя съгражданин Захари Карабашлиев. Хареса ми и "Улица без име" на сънародничката ми новозеландка (аз също имам новозеландско гражданство) Капка Касабова. Жалко е, че другите й книги не са преведени на български език. Аз особено обичам "Любов в земята на Мидас". Наскоро се посмях искрено с "Животът според Любка" на Лори Граам – разказ за невероятно колоритното турне в САЩ на група български фолклорни певици от малко шопско село. Много ме развълнуваха и размислиха и двата романа на Джонатан Сафран Фоер "Всичко е обляно в светлина" и "Изключително силно и невероятно близко". Незабрави ма е и "Животът на Пи". Не знам колко от тези заглавия изобщо ще стигнат до българския читател, но в англоезичната литература авторите-емигранти като че ли преобладават. Има истинска емигрантска вълна в литературата.

Още едно явление забелязвам напоследък, не знам дали е така и в България, но при нас в Австралия книгите са се превърнали не в културен, а в консуматорски продукт – продават се на килограм. Всяко ново заглавие, което излиза, е във все по-голям формат, по-тежко, с по-едър шрифт, с по-дебели и необичайни корици. Втората книга на Елизабет Костова "Крадецът на лебеди" е с размерите и теглото на тухла четворка. Е, как да се гушнеш уютно под завивките с подобен некомфортен строителен материал, или пък да го помъкнеш по автобусите!? Ами че, ако случайно си изтърва книгата върху нечий крак, рискувам да потроша кости и да гния в затвора до края на живота си за нанасяне на тежки телесни повреди поради невнимание. Затова още не съм си я купила и като гледам, май скоро няма да я чета. Освен ако не пуснат второ умалено издание. Същото е и с последната книга на Дан Браун – тежи поне пет кила и с такива големи букви, сякаш е помагало за първолаци. Даже Джоан Харис, дето не е чак толкова популярна, не можа да избегне същата незавидна участ. Купила съм си последната й книга и смятам след като я прочета, да я ползвам да си подпирам вратата с нея – достатъчно голяма и тежка е. Даже книгите имат проблеми с наднормено тегло в тази страна.

4. Кое е последното културно събитие, което там Ви е впечатлило?

- Нещо характерно за големите космополитни разноезични мултинационални градове, какъвто е Бризбън, са Мултикултурните фестивали. Провеждат се ежегодно в различни квартали, паркове и понякога под много разнообразни и необичайни форми. Но общото е винаги идеята да се даде възможност на хората от различни етнически, културни, езикови, национални и етнографски групи да покажат, да споделят, да представят своето творчество, традиции, изкуства. На последния такъв фестивал имаше повече от 60 хиляди посетите ли, към стотина щандове, храна от всяка национална кухня, за която мога да се сетя, няколко сцени, на които едновременно вървеше музикална, танцова и детска програма. Целият парк се беше превърнал в съвременен Вавилон, в който е трудно да се намерят две групички хора, говорещи един и същи език. Българският щанд беше украсен с фолклорни костюми и тъкани – автентични, донесени от България. Българската кухня беше представена с ароматни кебапчета и съблазнителни сочни тулумбички, нашето трио "Жива Вода" имаше привилегията да открие фестивала с български народни песни, танцовата ни група "Хоро" участва в програмата за фолклорни танци с огромен успех. Още срещам хора, които, след като чуят, че съм българка, веднага реагират с "А, спомням си, аз ви гледах на фестивала. Много хубаво танцувахте! И какви прекрасни носии!"

Материал на Антимовски хан - издание за живопис и култура
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 61
Средна оценка: 3.96
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Я кажи ми, облаче ле, бяло!
Анонимен на 31/08/2010
Давате толкова ниска оценка, защото не познавате Изабела лично!
Отговори на това
Отг: Я кажи ми, облаче ле, бяло!
Анонимен на 10/09/2010
трийте по комунистически хорските мнения...ха,ДЕМОкрати! Оставяйте лигавенето лицемерно на разни уредили се на Запад,но УЖ мнООго загрижени.Абе,калмуци-ако е било добро в БГ и ако е било ТОЛКОЗ добро-що щеш на другия край на света чак-избягал,та се не видял?! Но като черна станция ще ми дава акъл.Имай малко поне благоприличие и си стой тамо,мълчешката-поне такива нещица не ръси! 1-2 млн. народ перавилно пръждосал се,прокуден от БГ...ама тръгнали патриотарски химни да ми пеят-по медии и седянки..и за какво ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Я кажи ми, облаче ле, бяло!
Анонимен на 10/09/2010
абе,юнак ,какво общо има личното познанство с оценките?! Има хиляди книги и т.н.-знаем мнОООго добре що за рай е Н.Зеландия! Всеки вече пишува книги,понятно,мдааа.Но трябва книга как се емигрира в Н.Зеландия,личния опит в детайли и т.н.-ама това не пише Изабела,нали?Това никой не пише,ъ?! написано е еди-що си черно на бяло в иде.ли,ората оценяват него и автора! а който е ял и пил с автора и затова много му е драг..частна им работа!Но не само частна,но и ограничена в техния кръг на познанство където много ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Я кажи ми, облаче ле, бяло!
Анонимен на 20/09/2010
не ми се прави на анализаторка какви са българите(има и по-така българи,не в един кюп!),много се нароиха такива акъллии,ами ДАЙ СЪЩЕСТВЕНАТА ИНФО :как имигрира у Н.Зеландия!! Какво си мислиш,че другите са по-алабала хора и не щат мигар,а?! я помогни,облаче ле,ленке ле,бяло ли пембяно-КАК имигрира,спънки,хватки..акъл дай ПО СЪЩЕСТВО,от собствен опит!! Прибери лозунгите,анализите и самокритиката по български,по комунистически,а дай по новому,по капиталистически,по новозеландски!!КАК СТАВА за Зеландията?
Отговори на това
Отг: Я кажи ми, облаче ле, бяло!
Анонимен на 07/11/2010
Ха, повечето от българите били атеисти като нея! Изабела, ако Бог още не е набил канчето ти, то е защото е милостив и дава време и на най-големия австралопитек да се цивилизова... Разрешен ли е вносът на библии в Австралия, за да ти изпратя една, но ми обещай, че няма да си подпираш вратата с нея като с тухла-четворка…
Отговори на това
Отг: Я кажи ми, облаче ле, бяло!
Анонимен на 06/02/2011
малее, каква злобна и завистлива пасмина (rе: коментарите по-горе). как се имигрира в НЗ го пише в Интернет. какво още искате? Изабела да ви попълни формите ли? а, ако не сте в състояние да намерите информацията сами, не сте за чужбина.
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Австралия - начало
Австралия - информация
Австралия - статии
Австралия - форум
Австралия - фотогалерия
Австралия - връзки
Австралия - медии
Австралия - обяви
Търсене: Австралия
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?