26 февруари 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Taxback - ако сте работили извън България, можете да си върнете данъците!
Потребители

В момента има 106 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Българският въпрос
10.02.2011 г. Frog News

В общественото пространство от години битува убеждението, че сънародниците ни извън пределите на нашата съвременната държава – Република България, са своеобразен "генофонд" или "етнически резерв", който гарантира оцеляването и дори възраждането на българската нация. Тази своеобразна "историческа отговорност" се вменява най-вече на голямата историческа общност на бесарабските българи в днешните държави Украйна и Молдова. В условията на тежката демографска криза, в която се намира българската нация днес, подобни представи създават измамно самоуспокоение, понякога странно самодоволство и рецидиви на политически примитивизъм. Най-обезпокоителното е, че такова мислене се демонстрира не само от ентусиасти и любители... Нека хвърлим един поглед върху държавната политика към българите в чужбина, за да се опитаме да откроим по-ясно същината на връзката между демографската криза и българите извън страната.

През последните двадесетина години държавата осъществява различни дейности спрямо сънародниците ни по света. "Стандартните" мерки за подкрепа на български организации, училища, църковни общности и т.н. са наложителни, но са адресирани към към сравнително малка част от световното "българско човечество". Тази "целева политика" обаче съвсем не е панацея и страда от съществени слабости. Причината е както в недостатъчния потенциал и средства, отпускани на оторизираните институции, така и в отсъствието на цялостна държавна стратегия за приобщаването на задграничните общности към общобългарския политически, стопански и културен живот. В този смисъл убеждението, че получаването на български паспорти е "инструмент номер 1" в утвърждаването на българското самосъзнание, а и в борбата срещу демографската криза, е повече от наивна... Българските общности в чужбина могат (и трябва!) да бъдат разглеждани като част от крайно болезнения демографски въпрос, чиито параметри будят тревога, дори отчаяние... Имаме ли основания да смятаме, че при българските общности в чужбина демографската ситуация е розова? Че сред тях, макар и със съответните специфики, не протичат сходни процеси?

Българите по света не са хомогенна, еднородна общност, а мозайка от различни общности, подобщности и групи, в основата си с български произход. От гледна точка на своята етнокултурна, етнографска, конфесионална и/или езикова характеристика в някои случаи те се различават съществено помежду си. Тези различия обаче не поставят под съмнение принадлежността им към българския народ, изконната им обвързаност с България в исторически и народопсихологически план.

Възникването и развитието на някои общности има многовековна история, понякога още от епохата на Средновековието. Определянето на дори и най-приблизителната численост на задграничните българи се затруднява от разнородни фактори: липсата на статистически данни от редица държави, отричането на самото съществуване на български общности или недостоверното им представяне (най-драстичните примери са в съседните на Република България страни), голямата "мозаичност" на българската диаспора в етнографски, езиков, религиозен или друг план. Към това трябва да прибавим грубите манипулации от страна на външни фактори. Ако през ХІХ в. действията главно са в посока, съответно, на сърбизация, елинизация, румънизация и т.н. на етнически българи в съседните страни (такива действия, в една или друга форма, има и днес), през ХХ в. се прокарва линията на изкуствено "създаване" на псевдонации – "македонци" (българското мнозинство в Република Македония и неговата диапспора по целия свят) и "гагаузи" (българите-тюркофони в Бесарабия, отделни групи в Гърция и Турция), както и на опити за конструиране на други "нации": "шопска", "торлашка" (в Сърбия), "помашка" (в Беломорието – Гърция, дори и в самата България!), "палченска" (павликянска, т.е. българите католици в Банат, Румъния), "горанска" (в Косово и Сърбия)...

Съществен проблем на съвременната българска диаспора са трудните, често напълно отсъстващи контакти между различни по време, етнографска природа и т.н. нейни части. В редица държави съществуват многохилядни българска и българо-македонска емигрантски общности, които почти или изобщо не контактуват помежду си. Това важи както за САЩ, Канада и Австралия, така и за европейските държави. Същото се наблюдава и при попаднали на Запад емигранти бесарабски и банатски българи, наши сънародници от Западните български земи (Западните Покрайнини и Поморавието) или други по-малки и претърпели в по-далечното минало асимилационни процеси групи. Българските дипломатически представителства, културни центрове и други форми на официално присъствие в чужди държави и през ХХІ в. продължават да следват порочната практика да контактуват преди всичко, най-често единствено с емиграцията от днешната държавна територия на Република България. Това е един от най-тежките недостатъци на българската дипломация не само днес, но и от Освобождението насам. Така самата държава пренебрегва значителни части от българската диаспора, като косвено улеснява процеси и действия във вреда на българската нация.

Съвременният Български въпрос – демографски, но и национален, притежава и други особености. Съществуват форми на "нетрадиционен" ("друг", различен от нашия "балкански" или "българоезичен") и/или исторически българизъм. С тези условни понятия може да бъде обозначена културно-историческата "природа" на общности от България и българското етнокултурно пространство – български турци, български арменци, български евреи, български роми, потомците на руски белоемигранти от България и др. Още по-нестандартна е ситуацията с конкретни хора и дори цели народи (!) с древнобългарски произход, каквито са потомците на волжките българи – т.нар. казански татари, чувашите, балкарците, карачаевците, маджаризираните секеи в Трансилвания и др. Тази многопластова тема излиза извън рамките на настоящите бележки, но, така или иначе, е факт!

При отвореността на границите и високата мобилност на отделни лица и групи в края на ХХ - началото на ХХІ в. изчисляването на броя на българите по света е трудно осъществима задача. По теоретични и прогнозни оценки днес броят на българите (става дума само за нашата балканска нация) извън днешните граници на Република България е около 4 милиона души, при цялото възможно разнообразие от общности, групи, вълни на емиграция и т.н. Според изследователския колектив на "Българска национална доктрина" сумарната численост е 3 954 000 души (към 1998 г.). Към 2010-2011 г. нещата са се променили, в някои страни чувствително (например Англия, Ирландия, Португалия и др.), но системни наблюдения практически отсъстват. С други думи, проблемът за общата численост на българите извън България остава открит. Въпросът "Колко са българите в чужбина?" не бива да бъде самоцелен, натоварен с екзотика и сензационност. Крайно време е той да излезе от сферата на хаотичното говорене, бомбастичните интервюта на звани и самозвани капацитети, на политически или назначени от властта "професионални патриоти"... Както и от обсега на "патриотичното" самозомбиране, разбира се! Изследването на състоянието и развитието на българските общности, защитата на техните национално-културни права, създаването на трайни връзки с България и в глобален мащаб е сред неотложните задачи пред българската държава и структурите на гражданското общество.

В една или друга степен българите извън България са подложени на процеси на дезинтеграция, които улесняват тяхната асимилация и/или подмяната на тяхната национална идентичност. Най-болезненият случай несъмнено е онзи с българското мнозинство в Република Македония. От една страна, над него продължава да се провежда политика на държавен асимилационен терор, от друга – демографските процеси са близки по параметри до онези, които протичат в България. Многохилядната македонска диаспора по света продължава да бъде облъчвана с брутален антибългаризъм. За нещастие, пасивността към онова, което е ставало и става в душите на нашите македонски сънародници, е печална истина. Безразличието на няколко поколения български политици към "промиването на мозъците" на македонските българи, нещо повече, съучастието на българските комунисти, а и на "модерни интелектуалци", също е незаобиколим факт. Извън всякакво съмнение е, че българската държава, нейните партии и гражданско общество трябва да постигнат задължителен консенсус за нова политика към македонските българи, съобразена със съвременните условия и тревожните демографски тенденции в тази най-многочислена задгранична българска общност.

Сходен и не по-малко (в определен смисъл дори повече!) тревожен е проблемът с българите гагаузи, на първо място в Република Молдова. Въпреки старите и новите научни полемики за произхода на гагаузите, обективният поглед показва тяхната изконна българска същност. Огромният етнографски, ономастичен, социокултурен и друг материал свидетелства, че гагаузите не могат да бъдат отделени от останалите българи по нито един качествен признак, характеризиращ конкретен народ или етнос. Разбира се, освен езика, който е доминиращ при общуването помежду хората в дома, селището, общността и който в условията на днешното Автономно териториално обединение Гагауз-ери е официален.

Гагаузите в днешните Молдова и Украйна, въпреки тесния досег с голямата общност на бесарабските българи, повече от век имат специфичен път на развитие. Тяхната "гагаузизация" е дълъг процес на относително отдалечаване от вековното българско самосъзнание, обусловен от редица фактори – обособяването в относително хомогенна среда в конкретен район, израстването на местен елит, интелигенция и т.н., случаите на скрити или явни противоречия с местния бесарабски български елит и т.н. Формирането на гагаузко самосъзнание е насърчавано от руските, румънските, съветските, молдавските власти в продължение на десетилетия. Мощен дезинтеграцинен фактор, придобил особена сила след 1991 г., е културното и политическо влияние от страна на Турция, на тюркоезичните републики в състава на бившия СССР, в крайна сметка – на световния пантюркизъм. Двата световни гагаузки конгреса през 2005 и 2009 г. демонстрираха политическа воля за съществуването на "гагаузки народ", напълно различен от българите, чиято "собствена" история няма почти никаква връзка с България и общото българско минало... В крайна сметка, допусканият вече от десетилетия фактически отказ на официална България от нашите сънародници гагаузи "лишава" нацията ни от над 200 хиляди души в няколко страни. Нещо повече, тя създава заплаха за своеобразно повторение на "македонския въпрос" с нежелателни последици дори и на българска територия. Надали е нужно да се доказва, че такава линия е недопустима и граничи с престъпление към нацията...

Тревожни процеси протичат сред българските общности в Албания и Косово. Наред със системните усилия за тяхната "македонизация", елинизация или албанизация (преди всичко в Албания), в Косово те са подложени и на турска, босненска и сръбска пропаганда. Миграцията на българите към големите градове усилва тяхната дезинтеграция и способства за заместването на изконното ("горанското", "торбешкото", "нашенското" – в крайна сметка, българското!) самосъзнание с онова на доминиращия албански или друг елемент. Сходна е картината при българите мюсюлмани ("помаци") в Гърция и Турция, като и тук противодействие, дори елементарна превенция от страна на българската държава отсъства. Ако в Гърция на тази група наши сънародници се признава, макар и неохотно, "помашка" или "мюсюлманска" идентичност, в Турция те са третирани като турци и не разполагат с никакви права и свободи на национално малцинство. Урбанизационните процеси и емиграцията от Гърция (Беломорието) в Турция (в Одринска Тракия, Истанбул и т.н.) понякога водят до загубата на последните следи от българско самосъзнание.

Нека отново се върнем в Бесарабия – както стана дума, най-устойчивата представа за бленувания "генофонд", е свързана именно с бесарабските българи. Вече двадесет години не секва умилението, престорено или не, на български политици, посещаващи инцидентно и по официални поводи, някои от големите български села в Одеска област на Украйна или Тараклийския район на Молдова. На фона на катастрофалното състояние на селата в България, ситуацията в Бесарабия е твърде различна – многохилядни селища, пълни с деца училища, оживени събори и празници... И все пак, процесите на урбанизация и миграция към големите градове и в чужбина и тук са в ход! Населението на големи села като Суворово, Кубей, Кортен, Твърдица и т.н., на градове като Болград и Тараклия намалява. Според статистиката през последните десетина години българите в Украйна от 230 хиляди са намалели на 204 хиляди, тези в Молдова са слезли под 90 хиляди (без гагаузите) и т.н. Доминиращите тенденции са на спад на раждаемостта, усилваща се миграция към Западна Европа, Русия и т.н., както и декларирането на хора от смесени бракове като такива с друго, не българско самосъзнание.

Тези наблюдения са непълни и нямат за цел да генерират песимизъм. Ограничаваме се главно с т.нар. исторически общности, тъй като анализирането на ситуацията в Западна Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка и Австралия изисква много повече време. Само един щрих – през 2010 г. в Испания са регистрирани 28 хиляди български деца в училищна възраст. В неделните училища, създадени от самите общности по места, са обхванати около хиляда... Схода е картината в Италия, Гърция и други страни със засилено присъствие на българи от края на ХХ в. насам. Става дума отново за демографски потенциал на нацията, който по правило остава извън терена за изследвания и анализи, на държавната политика в тази насока.

Алтернативата на негативните процеси е линията на консолидация, която би следвало да е сред приоритетите на българската външна политика. Истинска, реално приложима и ефективна държавна стратегия за работа с българите извън страната може да бъде изработена при детайлно изясняване на съществуващата картина, дълбока реформа на оторизираните институции, приемане на серия от законодателни и организационни мерки, в крайна сметка – при ангажирането на цялата държавна "машина". Съхраняването на българските общности и засилването на връзките с българската държава е нетърпяща отлагане задача. Тя изисква политическа воля, последователност и дисциплина, кардинална промяна в ценностната система на политическия, административен и културен елит, на цялото българско общество.

Пламен Павлов (историк, председател на Държавната агенция за българите в чужбина в периода 1998-2002 г.)
Материал на Frog News
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 19
Средна оценка: 4.31
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Българският въпрос
Анонимен на 11/02/2011
Каква политика може да има България към българите извън граница след,като осъществява геноцид върху същите в рамките на границите на държавата за сметка на други етнически групи?Нормално ли е да се чувстваш чужденец в собствената си държава,а малцинствата да са господари,които диктуват положението.Само за 20 г. успяха да ни превърнат в това,което турците за 5 века не успяха.Трябва нещо радикално да се направи иначе загиваме,като нация...съвсем скоро.
Отговори на това
Отг: Българският въпрос
Анонимен на 11/02/2011
"Става дума отново за демографски потенциал на нацията, който по правило остава извън терена за изследвания и анализи, ..." Това не е никакъв демографски потенциал. И друг път съм го казвал из тукашните коментари. Децата на българските емигранти ги отпишете. С тях българската нишка се къса. До 3-5 ти клас ги влачат по неделни доброволно организирани училища уж да учат български, но от 7-8 ми вече този номер не минава и макар да разбират какво и говорят родителите в къщи не могат да слобят едно бълг. изрече ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Българският въпрос
Анонимен на 13/02/2011
Гагаузите са точно толкова Българи колкото помаците Турци , аман вече от лъжливи идеологии, Гагузите си имат език който 99 % съответства на съвременния Турски , от години у нас се въртят глупави идеологии че гагаузите са Българи , както от години се въртят идеологии в Турця как помаците били всъщност Турци
Отговори на това
Отг: Българският въпрос
Анонимен на 03/05/2012
Не знам пък как гагаузите ще имат съответстващ на съвременния турски език и то на 99 процента, като турският на баш турците у нас и по света, заедно с официалния турски отпреди нанайсе години не съответстват с него??? Изобщо мислиш ли преди да пишеш? А чувашите не са българи и нямат нищо общо с нас, както е установено преди повече от половин век. За българи ги смятаме само ние. Казанските татари са към 200 души, въпреки журналистическите сензации. Иначе съм съгласен със статията и повечето коментари. Чове ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
България - начало
България - информация
България - статии
България - форум
България - фотогалерия
България - връзки
България - медии
България - обяви
Търсене: България
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?