28 април 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Taxback - ако сте работили извън България, можете да си върнете данъците!
Потребители

В момента има 51 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
В Лайпциг
20.03.2012 г. Новинар

Дали мога да бъда наистина добронамерен? Това се питам от доста време. От цял живот време насам. Та нали съм българин – как ще бъда добронамерен! -отговарям си и пея песента си все с тоя скърцащ и гъгнив глас, така характерен за песните на моя народ. Песните на недобронамереността. И аз, надявам се ме разбират всички, не говоря за народните песни. А за песента на нашия живот.

Не ме учудва вече, че дори когато се говори за Великден, моите съграждани не измислят друго освен великото българско двойно хорорно съчетание: Ужас, ужас!

Ще боядисвате ли яйца за Великден? - пита една българска домакиня. Ужас, ужас! - отговаря другата – При тия цени много ще се замислим дали да боядисваме.

И от празник на надеждата Великден бавно и сигурно се превръща в празник на българския ужас. Песента на недобронамереността и черногледството е песента на моя народ.

И ето сега да разкажа защо започнах така.

Преди ден, два или три се върнах от Лайпциг. И ми се ще да проверя – дали бих могъл да кажа нещо хубаво и добронамерено за пътуването ми дотам.

В Лайпциг бяхме трима човека – трима български писатели. Или по-точно – тримата наградени със значителни награди през изминалата година писатели: Васил Георгиев – с най-голямата награда за проза в България - наградата "Хеликон", Галин Никифоров – носител на престижната награда "Елиас Канети", и аз – носител на Европейската награда за литература. Ние бяхме българските пратеници на Лайпцигския книжен панаир.

Не знам точно кой беше поел разноските ни, но слава Богу – не бяхме на свои разноски. Все пак ние бяхме един вид посланици на българската култура, така че би било срамно, ако ние си плащахме билетите. Но това не е важно. Аз говоря за добронамереността.

Сега бих могъл да говоря половин час за това, че нашият щанд там беше по-малък от македонския, че нямаше надпис над него, а само един малък и полускришен... Но това ще бъде отново същият тоя национален Ужас, ужас, който чуваме отвсякъде.

Аз искам да кажа по-скоро точно обратното.

Все пак на панаира бяхме и ние. Българите. Доскоро и това го нямаше. Не знам дали държавата знаеше за нашето ходене там. Струва ми се – не. Дали Министерството на културата беше ангажирано с това? – нямам представа. В България нещата винаги са мътни и както се казваше в един хубав български филм: Казва ли ти някой?... а и смее ли човек да попита?

Важното беше, че все пак ние – тримата български писатели - отидохме там. И чудесната, вече надигаща глава и раждаща първите си свободни деца Нова българска литература беше чута. Под свода на хиперреалистичното гигантско хале на панаира.

Да. Мога да кажа куп недобронамерени, злобни и критични неща – и за държавата, и за културните институции, и за самите нас – българските писатели. Но нима това няма да бъде вечното Ужас, ужас?!

По-добре да кажа, че следващия път може да бъде и много по-добре.

Ако държавата се ангажира, ако институциите се захванат и поработят не както обикновено – за да се отчете дейност, а за да има наистина прекрасни резултати – следващия път в Лайпциг ще бъде още по-добре.

Ще ми се българската литература, която в момента е в страхотен разцвет, да получи това, което й дължат българските институции.

И - най-добронамерени поздрави на следващите, които ще отидат в Лайпциг! От нас.

Калин Терзийски
Материал на в-к Новинар
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 48
Средна оценка: 1.60
Коментари за статията
Търсене в дискусията
До автора на статията.Oценка: 1
3AHATE на 21/03/2012
(Информация за потребителя | Изпрати съобщение)
"Не знам точно кой беше поел разноските ни, но слава Богу – не бяхме на свои разноски. Все пак ние бяхме един вид посланици на българската култура, така че би било срамно, ако ние си плащахме билетите." От тези думи, които сте написали г-н Терзийски, лъха ужаса на балканският Ви манталитет! Не е ли обидно за спонсора Ви че дори не се и интересувате кой е ?! Нямам представа какъв "писател" сте но трябва да знаете че нито държавата нито някой ВИ е длъжен за нещо - ако наистина сте добър писател няма да се ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: В Лайпциг
Анонимен на 01/04/2012
По-голяма глупост не бях чел! Думи, думи, думи, а смисъл нямат. Сещам се за оня виц дето един написал във вестника " Пет стаен апартамент в центъра на София. Нито купувам , нито продавам- просто се хваля."
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Германия - начало
Германия - информация
Германия - статии
Германия - форум
Германия - фотогалерия
Германия - връзки
Германия - медии
Германия - обяви
Търсене: Германия
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?