28 април 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Skype - интернет телефония
Потребители

В момента има 52 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Беден, но щастлив народ
22.03.2012 г. DW

Те са бедни, но щастливи. Как е възможно това ли? С помощта на специална Комисия за брутно национално щастие. Става дума за малката хималайска държавица Бутан, от която биха могли да се поучат всички.

"Финансовата криза показа, че прекалено много се осланяме на пазара. Може би затова сега се проявява такъв интерес към това, което правим в Бутан. Има по-добър, по-балансиран начин да се подхожда към нещата", смята Карма Цитеем от така наречената комисия за "брутното национално щастие". Бутанци са единствените, които редом със стандартната мярка "брутен обществен продукт" въвеждат и своето уникално мерило на националното щастие. Какво означава все пак това?
"Тук не става въпрос за забавления и евтини дразнители. Думата е за по-дълбока форма на задоволство. Това задоволство е заложено в теб. Външните източници - спортна кола, голяма къща, красиви дрехи - са все преходни неща. Така че държавата има задължението да създаде подходящи условия за своите граждани да могат да се стремят към щастие", обяснява Кинли Дорий от министерството на информацията.

Онова, което европейците се опитват да постигнат индивидуално чрез йога и медитация, в Бутан е разпоредено така да се каже от държавата. Държавата като приносител на щастие, възможно ли е това? Кинли Дорий няма никакво съмнение: "Нашата концепция за щастието е изградена на четири стълба. Първият е справедливото и трайно социално-икономическо развитие. Вторият е съхраняването на околната среда. Третият - съхраняването и насърчаването на нашата култура и традиция. А четвъртият стълб е доброто правителствено ръководство. Най-добрият пример в това отношение е управлението на нашите крале".

Според местните правителствени представители щастието на повечето бутанци се дължи и на семейната система в Бутан. Хората живеят в големи семейства, уважението към възрастните е неписан закон. "Затова живеем и с по-малко стрес", уверява Карма Цитеем.

А какво е положението с онези, които не влизат в рамката на хетеросексуалния семеен идеал? Един млад бутанец, който отказва да каже името си, обяснява, че за хомосексуалните мъже е най-добре да заживеят като будистки монаси в манастир. Същевременно младежът смята, че ако в Бутан съществуваше открита хомосексуална сцена, местното общество щяло да я приеме, защото било достатъчно гъвкаво.

Бутан привлече вниманието още преди години, когато обяви война на тютюнопушенето много по-рано от останалия свят. Пушенето в Бутан не е забранено, забранена е обаче продажбата на тютюн. Което означава, че пушачите трябва сами да внасят цигарите си от чужбина на много висока цена. Страната има обаче проблеми с други пристрастяващи средства - като алкохол, марихуана и фармацевтични дроги. А и не само с тях. "Проблемите, които имат другите страни по света, съществуват и при нас", признава правителствен представител и дава за пример безработицата сред младежта, която възлизала на 10 процента.

Бутан е едно много консервативно общество, което се вижда и по това, че страната започна да се отваря предпазливо за туризма едва към края на миналия век. За да няма масово стичане на туристи обаче, властите облагат чуждестранния посетител с такса от 200 долара за всеки ден в хималайското кралство. Въпреки това нахлуването на модерния свят - туристите, телевизията и интернет - е неудържимо.

На пръв поглед тази малка държавица високо в Хималаите може да изглежда като от приказките. Истината е, че там хората не живеят в дворци и не се замерят с банкноти. По същество хората в Бутан са много бедни - от материална гледна точка. Изглежда обаче, че това не нарушава чувството им за щастие.

Материал на Deutsche Welle
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 7
Средна оценка: 4.28
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Беден, но щастлив народ
Анонимен на 22/03/2012
В статията има неточна информация. Таксата от $200 е завишена на $250 от началото на тази година, но това важи само за туристи които идват чрез организиран тур оператор. В тази цена се включва 35% такса за правителството, хотела и 3 пъти на ден храна, както и входовете за манастирите и туристическите обекти и тарифата на екскурзовода.Ако човек си организира сам нещата не се иска такъв минимум на ден.
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Общи - статии
Форуми
Фотогалерии
Връзки
Обяви
Търсене: Общи
Евтини международни разговори със Скайп
Други връзки
Copyright: Иде.ли?