|
Синшъ – забравеният град
20.06.2012 г. Радио Китай
Недалеч от прочутото езеро Хандзя в провинция Джъдзян, само на около два часа път с автобус от Шанхай, се намира един почти забравен от хората и Небесата малък град на име Синшъ. Той попада в категорията на т.нар. водни градове, много от които пре последните години се превърнаха в топ дестинации за местните и чужди туристи, само че в него рядко ще видите посетители от други места, ако отворите някой туристически справочник името му със сигурност ще отсъства, няма да откриете и кой знае каква информация в Интренет. И макар до голяма степен непознат дори за самите китайци, Синшъ е един от най-старите водни градове около Шанхай, който все още пази неповторимото си излъчване, останало почти недокоснато от идването на цивилизацията.
 Според местните истории, грижливо съхранявани от градския музей, Синшъ е основан през периода на Воюващите царства, някъде в началото на ІІІ-то столетие преди новата ера, когато група хора, търсейки спасение от непрестанните войни, раздиращи Поднебесната, се установили тук, надявайки се реката да им осигури защита. Първоначално, градът се е наричал Сиентан, което в превод означава "Вечното езеро" и с времето се е оформил като проспериращ търговски център в района. Реката и каналите разделили града на 18 части, свързани помежду си със 72 моста. По време на династия Мин (1368-1644 г.) Синшъ, оформил се вече като важно пристанище, преживява своя разцвет. Тогава той е дом на над 500 търговски къщи, изнасящи за останалата част на страната коприна, ориз и риба и си спечелва името "малкият Шанхай".
Периодът на войните от началото и средата на ХХ век не довеждат до упадък на Синшъ, в който много жители на Шанхай, Ханджоу и останалите големи градове в района, търсят убежище. Нещата за града се променят след установяването на Китайската народна република, когато развитието на модерната пътна система предава на забвение старите водни градчета и техните канали. Историята обаче е все още по улиците на Синшъ, което пропуснах да кажа, че означава "Нов град".
 Ако човек се разходи по улица "Сихъкоу" все още ще види места, на които са останали стари табели с надпис "Сиентан". Въпреки че част от днешните улици и алеи в Синшъ са били първоначално под водата, прогресът не е подминал и това място и днес те са сухи, а много от старите мостове, свързващи бреговете им полуразрушени или напълно изчезнали. Разбира се, не всичко е паднало в жертва на цивилизацията и човек все още може да види и се полюбува на някои от тези неповторими произведения на старата китайска архитектура. По улица "Сихъкоу" обаче всичко изглежда като древна картина – старите сгради, насядалите пред тесните врати старци, саксиите с цветя по прозорците. Спускайки се по "Водната улица" (Шуейдзие) пък човек се оказва заобиколен от вековни, овехтяли от времето къщи със сиви покриви и красиво резбовани дървени тераси. Много от тях не са поправяни, нито реставрирани с десетилетия и времето е оставило своя отпечатък с прогнилата дограма и почернелите стени, но зад този упадък се вижда все още отиващия си свят на стария Китай.
Преди половин век сградите в Синшъ са били декор на много китайски филми. Тук, през 1957 г. е сниман "Магазинът на семейство Ли" по известната новела на Мао Дун, а в 1967-ма "Момичето Цанхуа". Макар повечето от местата във филмите вече да ги няма, там където са били са поставени надписи, за да могат хората да си спомнят някогашните времена и съхранят спомена за тях за поколенията. И въпреки тази си отминала слава, Синшъ остава тих почти през цялата година и дори по празници, когато китайците обикновено пътуват.
Тъй като туризмът не е това, което осигурява прехраната на местните жители, много от тях отглеждат копринени буби. Почти на авсяка улица има малки магазинчета, в които се продават копринени чаршафи, завивки и възглавници, на цени, които са в пъти по-ниски от в Шанхай. По време на празника "Цинмин" в близкия град Ханшан се организира фестивал, наречен "Цанхуа" и чиято цел е да промоцира местното производство на коприна. В него участват и жителите на Синшъ, за които коприната е начин на живот.
Жителите на Синшъ обичат да закусват рано спагети с агнешко месо и пият чай, и обядват рано, така че ако човек пристигне тук след пладне, малките крайулични ресторантчета най-вероятно ще са полупразни. Навсякъде от тях ще доловите аромата на най-прочутия тукашен специалитет – агнешка яхния. Тя се приготвя с дузина подправки, соев сос и кафява захар, а тайната й е, че месото трябва да къкри на тих огън цяла нощ. Всеки един от тукашните ресторанти има собствена рецепта за агнешко а ла Синшъ, която се предава от поколение на поколение, но общото между тях е, че ястието е невероятно вкусно. В центъра на града се намира ресторант с интересното име "Джан Ипин", в който, казват тукашните хора, се приготвя най-доброто агнешко. Всъщност, ресторант е малки пресилено, тъй като мястото има само осем маси и е постоянно претъпкано. Освен агнешка яхния, гостите на Синшъ моат да похапнат също традиционните чаени сладки и шаомай, които са също неизменна част от градското меню.
Тодор Радев
 |
Китай
Места
обратно
