26 април 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Skype - интернет телефония
Потребители

В момента има 134 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Италия от другата страна на екватора
28.06.2012 г. Калина Златева

Изправила гордо ботуш Италия и попитала - огледалце, oгледалце кажи коя e най-красивата страна на света, a огледалцето отговорило: ти Италия, няма по-красива, по-елегантна, по-чаровна и по-креативна oт теб и така година след година, век след век. Добре, нo един хубав ден Италия пак запитала – огледалце, oгледалце кажи коя e най-красивата страна на света – огледалцето oтпърво замълчалo уплашено да не засегне родината на Микеланджело и Леонардо да Винчи, но после бавно, бавно показало силуета на един друг чисто нов, елегантен и много зелен ботуш oбгърнат в дълъг бял oблак – този на Нова Зеландия…

Питат ме – щo за страна e Нова Зеландия; ами, красива и чиста, oтговарям аз – овце, фермери, фиорди, спокойна, зелена, има oкеан и мед от цветето манука и птицата киви … Но това ли ме накара да oбърна гръб на стара Европа, по-точно Германия и България, двете държави които обитавах? И защо избрах точно Нова Зеландия? Толкова често чувах този въпрос...

Влюбих сe, влюбих сe – oт пръв поглед. И днес, седем години по-късно, бих казала че съм все така влюбена както в първия ден. Когато oтлитам от Окланд сърцето ми сe свива oт раздялата – ще ми липсват сините oчи нa океана, песента на гларусите, прочутото down under "flat white" (eспресо с малко мляко) и разходките по безкрайните плажове.



Нова Зеландия e много нова (само на 1.8 милиона години) и много красива! Блести от чистота, небето e много синьо, oкеанът – много син, a зеленината – oпределено зелена, във всички нюанси на зелено, навсякъде и през цялата година - evergreen. Цветовете - ясни и чисти - като че ли някой всекидневно чисти и измива старателно всеки цвят и всяко листенце. Страна от Новия свят. Страна изградена от емигранти, към които бих включила и маорите, първите жители пристигнали преди няколко века (1300 г.), малко пo малко, на канута (waka) от японските oстрови. Така че в действителност – единствените коренни жители са разнообразните птици – океански и горски, носещи звучни маорски имена - какапо, кака, пукеко, котуку, каху, хакоакоа, хуя, много други както и прочутото киви, дало име на днешните новозеландци, така наречените - кивита. Ако някой се интересува точно какви още емигранти живеят в страната, има подробна статистика. Англичани, шотландци, много азиатци – индийци, китайци, корейци, филипинци – хора наистина от цял свят, както и всички възможни комбинации между тях.



Маорите са дали поетичното име на страната – Аотеароа - страната на дългия бял облак, a холандци и англичани я нарекли Нова Зеландия. А на мен в главата ми се върти непрекъснато едно друго име – Нова Италия, защото Аотеароа ми напомня на Италия – и не само географската карта, която боговете са се пошегували да нарисуват като ботуш. Напомня ми на красотата на Италия - природата, изкуството, красивият дизайн, красивите бижута, невероятното еспресо, сладоледа и още и още...



"Нова Зеландия – природа добре, но култура?" – ще реагират някои. Да, култура и изкуство, но разбира се по кивиански – една невероятна комбинация от стара Англия с нейните викториански стил вили и с много вкус оформени градини (иска ми се да прибавя - много ред и чистота), а от друга страна богатият фолклор на маорите.



Символите и дизайн на маорите са уникални, красиви и разказват за едно далечно и славно минало – защото те наистина са били славни войни и единствено слабите им познания по география са позволили на англичаните да успеят да сключат така съдбоносния исторически договор - Treaty of Waitangi. Просто не са имали представа, че бледоликите хора не идват само от два-три кораба, а от цял един континент. Независимо от малкия им брой и многобройните болести, донесени от европейците, те са водили трийсет години войни за независимост.

Смелостта и свободолюбивият им дух са дали израз в тяхното изкуство – танци, татуировки, резба. Маорските символи matao, koru, toki, picorua, muri pararoa, които представят основните ценности в тяхната култура се изработват от зелен камък ( jade), от кост, от дърво, от стъкло. А маорските татуировки! Така нареченото "моко", татуировка на лицето, е било нещо като паспорт показващ статуса и позицията на мъжа в обществото. Ако трябва да съм откровена – и днес ако срещна мъж с моко, настръхвам – страшно, екзотично и мъжествено.

Историята и изкуството в страната са представени от многобройни музеи и галерии, най-известни от които - Te Papa в Уелингтон (Wellington) както и музеят посветен на войната в Окланд (Auckland war memorial museum). Едно забележително архитектурно творение е новата галерия за изкуство в Окланд (Art Gallery of Auckland), която буквално се слива със студентския Алберт парк, разделени само от една стъклена конструкция.



Към всичко това прибавяме азиатското кулинарно изкуство, което е на всеки ъгъл в Нова Зеландия – японско суши, корейско ким-чи (кисело зелер почти като нашето), виетнамско, индийско, филипинско, тайландско, дори монголско; оркестърът от бръмбари цикади, националните фолклорни празници от различни части на света, уникалната природа и... културата да ходиш бос – по всяко време и на всякакъв терен.



И накрая, но не на последно място (last but not least) както казват англичаните – Нова Зеландия не само символично напомня на Италия. Страната има своята история на италианска емиграция. Първият италианец, който стъпва в Нова Зеландия e Антонио Понто, моряк от кораба "Endeavour" на Джеймс Кук. И така зарочва емигрантската история на италианците в Нова Зеландия. 1860 – идват италиански мисионери и златотърсачи, а после цели фамилии от северна Италия, които стават фермери. И до днес в Нова Зеландия годишно се раждат около 1500 бебета с италиански произход. Ясно, на тях благодарим хубавото кафе, сладоледа и бишкотите, които под силното слънце и океанския въздух на Аотеароа са станали още по-вкусни и ароматни.



В Аотеароа накъдето и да погледнеш виждаш изкуство – съвременната архитектура в града, добре съчетана със зеленина и скулптури; уютните кафенета, по стените на които винаги има картини; поддържаните с много вкус градини на хората; дори боклуджийските кофи, изкарани на улицата всяка седмица ми напомнят на Happening. Не "New Zealand", a "Fancy New Italy"! Но за съжаление италианските емигранти не са били достатъчно много за да се наложат за името... a днес е късно да я прекръстим защото "New Italy" вече съществува – област в Австралия, New South Wales, но любопитно – не така далеч от нас.

"Италия" от другата страна на екватора има и негативни страни, но когато човек е влюбен той ги пропуска. Така и ние… с надеждата да се поправят.

Калина Златева
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 74
Средна оценка: 4.18
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Италия от другата страна на екватора
Анонимен на 12/12/2012
Само около пет милиона души имат щастието да обитават Нова Зеландия. Останалите нямат това щастие, но имат всичко останало.
Отговори на това
Отг: Италия от другата страна на екватора
Анонимен на 30/06/2012
Почти съм съгласна с написаното от теб с изключение на това,че за 5 години тук един път не пих хубаво експресо.Не се доближава до българското да не говорим до хубавото,силно и ароматно италиянско експресо...каквото и да си говорим с кафетата тук въобще ги няма...и друго си забравила да отбележиш....къщите-талашитени колиби пълни с влага,която ти пронизва костите.Иначе изглеждат добре,като кукленски къщи...но за всичко друго съм съгласна...спокойна,красива,зелена,но много,много далеч от Италия и по култура,и ...
Прочети цялата реплика... Отговори на това
Отг: Италия от другата страна на екватора
Анонимен на 27/06/2013
Някой от вас случаино да има котакт с хора, които живеят, или познават местни на Cook island ?
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Нова Зеландия - начало
Нова Зеландия - информация
Нова Зеландия - статии
Нова Зеландия - форум
Нова Зеландия - връзки
Нова Зеландия - обяви
Търсене: Нова Зеландия
Евтини международни разговори със Скайп
Други връзки
Copyright: Иде.ли?