26 април 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Skype - интернет телефония
Потребители

В момента има 135 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Там, където и ромите не искат да живеят
15.11.2012 г. DW

Там германците са малцинство, турците са средната класа, а хилядите нови пришълци са предимно роми от България - така изглеждат нещата в безутешния дуисбургски квартал Хохфелд.

Глъчката е нещо съвсем обичайно за района - шумовете са най-различни и местните хора са свикнали с тях. Но не и със смъртните заплахи, които две чернокоси жени яростно си разменят на улицата, вкопчили се една в друга. Трима мъже се втурват да ги разтървават, а застаналият пред заведението си кръчмар коментира: "Карат се за мъж, те са българки". "Цигани", казва на свой ред пийващият биричка германски пенсионер и добавя: "Тая Германия тука става все по-бедна".

Ако същото това бъде казано по-подробно и по-прецизно, би звучало по следния начин: в дуисбургския квартал Хохфелд зрее социален проблем с висока степен на взривоопасност. За съвсем кратко време в района са се заселили хиляди пришълци. Официално са 4 500, предимно от България, но и няколкостотин от Румъния - пристигнали са след присъединяването на двете страни към Европейския съюз. Всъщност са много повече - така гласи преобладаващото мнение. Достоверни статистики обаче няма.

Новодошлите най-вероятно нямат точна представа как функционира германската социална система. Но отпусканите детски надбавки им идват много добре - предоставяните по около 200 евро на дете са огромна сума в сравнение със средствата, с които тези хора са свикнали в родните си страни.

Те по правило нямат право да захващат редовна работа - ограниченията за германския трудов пазар все още са в сила. Затова решението е в работата на черно - и в малките бусове, които сутрин събират българите и ги откарват по строителните обекти в Рурската област.

Дуисбургският квартал Хохфелд тъне в бедност и преди пристигането на чужденците - той ги привлича именно с възможността да живеят евтино. Някогашният център на стоманодобивната индустрия днес е пуст и обезлюден, редица къщи са необитаеми и се рушат. При това положение пришълците са добре дошли за наемодателите. Те ги сместват по препълнените етажи и така успяват да припечелят нещо от съборетините.

И статистиката потвърждава, че Хохфелд е най-бедният квартал на Дуисбург - значителна част от неговите жители разчитат единствено на социалните помощи. Индустрията е станала жертва на преструктурирането, но ярко осветеният комин на местната топлоцентрала върши отлична работа нощем - служи за ориентир на мъжете, които са се насочили към съседния огромен публичен дом. Пред входа една след друга спират коли с български регистрационни номера, от които слизат "служителките", тръгнали на работа.

Хората от турски произход не са най-многобройните в Хохфелд, но магазинчетата и заведенията са предимно тяхна собственост. Нурсен и Сахабетин Чатал държат вече 23 години своя дюкян, който се радва на голяма популярност сред новопристигналите роми. И в момента неколцина се въртят около магазина, а Нурсен казва: "Това са новите ми клиенти, за сметка на това пък старите вече ги няма. Продаваме само половината от това, което продавахме преди. Не сме фалирали само защото магазинът е наш и не трябва да плащаме наем". Турското семейство притежава и няколко къщи недалеч от магазина: "Турските ни наематели се изнасят и трябва да даваме жилищата си на българите - иначе ще останат празни", обяснява Нурсен. И споделя ядовете си, които има с новите наематели - харчат твърде много електроенергия и вода, защото смятат, че са безплатни. А когато той си поиска парите, става панаир.

Междувременно престъпността в квартала расте - кражбите на метал са ежедневие, както и злоупотребите със социални услуги. Миналата година в извършването на закононарушения са били заподозрени 627 румънци и 362 българи - огромен брой в сравнение с останалите народностни групи. Както казва Елке Бартелс, шеф на местната полиция, интеграцията се изразява и в съблюдаването на обществените порядки. На органите на реда в Хохфелд постоянно им се налага да работят извънредно. Моторизирани екипи обикалят непрестанно района и контролират автомобилите с български регистрационни номера. По думите на полицейския комисар Хартмут Хютеман, ромите били любимите му "клиенти": "Ако им издам наказателно постановление, те имат избор или да си платят глобата, или вместо това да отидат в затвора. Обичайно повечето бъркат под дюшека и плащат съответната сума - 200 или 400 евро. И случаят е приключен."

Дуисбург принципно би желал да приеме новодошлите. "Задължени сме да го направим, тези хора идват напълно оправдано при нас", казва представителят на общинските власти в Дуисбург Карл Янсен. Той поема нещата преди две години - когато ромите в Хохфелд стават изведнъж толкова много, че феноменът се превръща в проблем. И кара властите да разработят концепция за действие. Изготвени са програми за езиково обучение на възрастните и децата, взето е решение за откриване на допълнителни детски заведения, за повече превенция и услуги в сферата на здравеопазването, както и за предоставяне на жилища на нуждаещите си. Изпълнението на мерките изисква 20 милиона евро годишно, но градът не разполага с тези средства.

През това време пък расте недоволството на коренните жители на квартала, обитаващи го от години. Архитектката Ева Кристине Албрехт например дошла навремето да живее в Хохфелд именно заради разнообразието на етноси и култури в този квартал. Но това, което наблюдава днес, никак не й харесва - новите имигранти напълно игнорират правилата и принципите на съвместното съществуване. "Те се удрят и крещят, имам чувството, че постоянно се бият", обяснява г-жа Албрехт.

Градските власти може и да нямат пари, но все пак има кой да се погрижи за ромските пришълци - благотворителните организации, впуснали се да решават проблема, са десетина. Те залагат основно на езиковото обучение, оказването на помощ при писането на домашните, организират също така програми за децата през ваканциите, а за жените - курсове по интеграция, гимнастика и шев.

Социалната служителка Улрике Кльотерс, която живее в Хохфелд от 20 години, се интересува от произхода на ромите, пристигнали в града - проверява регистрационните номера на колите им в интернет. Забелязва, че жените пълнеят - от неудовлетворение, както предполага. Мнозина от новите пришълци искат да се захванат с нещо, искат да работят, но навсякъде се натъкват на отказ. При това не бива да се мисли, че става дума все за хора без перспектива. "Социалният спектър е широк - от концертираща пианстка до жена, която никога не е виждала училище отвътре", казва Кльотерс.

Социалната служителка е убедена, че помощта трябва да се насочи главно към децата и младежите - именно те биха могли да представляват потенциал. Кльотерс дава и пример за това, че интеграцията на новодошлите може да е успешна. 20-годишният Живко Славев идва в службата за социални услуги заедно с 40-годишния си баща Митко. Бащата не се справя много добре с немския, но младежът го говори перфектно. Семейството пристига в Дуисбург през 2007 година, защото бащата искал да осигури добро образование на синовете си. Самият той се занимавал с търговия с автомобили в родния си Шумен, но продал бизнеса си, за да осигури издръжката на семейството в Германия, където нямал доходи.

Отначало Живко знаел само четири думи на немски, но когато тръгнал на училище, бързо наваксал. Иска един ден да работи в хотелския бранш. А вечер помага на баща си при писането на домашните. Митко все още усъвършенства немския си - надява се скоро да получи професионална квалификация и да си намери работа. Двамата Славеви са мотивирани и е твърде вероятно след няколко години да се наредят сред хората, които могат да допринесат за намаляването на дефицита на работна ръка в Германия. Но това надали ще стане в Дуисбург. Както казва Митко Славев: "В Хохфелд не е добре, искаме да се махнем".

Материал на Deutsche Welle
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 65
Средна оценка: 4.38
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Германия - начало
Германия - информация
Германия - статии
Германия - форум
Германия - фотогалерия
Германия - връзки
Германия - медии
Германия - обяви
Търсене: Германия
Пътувай с Emirates
Други връзки
Copyright: Иде.ли?