25 април 2017
търси:   в новини в Amazon в Google

Държави
Всички държави
България
Австралия
Австрия
Албания
Великобритания
Германия
Гърция
Израел
Индонезия
Ирландия
Испания
Италия
Канада
Китай
Македония
Мексико
Нова Зеландия
Португалия
Румъния
Русия
САЩ
Сърбия
Турция
Унгария
Финландия
Франция
Холандия
Чехия
Швейцария
Швеция
Япония
виж всички
Balkana
Профил
Влез в профила си





регистрация 
Taxback - ако сте работили извън България, можете да си върнете данъците!
Потребители

В момента има 139 гости и 0 членове онлайн.

Блогове
Блогове на потребители на иде.ли?
Изабела
Кивианка в Австралия
Партньори
Медии партньори на иде.ли?
e-vestnik.bg
Frog News
Стършел
хумористичен седмичник
Хроники
коментарен сайт на Люба Манолова
Изгубената България
миналото в снимки
Приятели
Полезни връзки
БГ Мама
За настоящи и бъдещи майки
bgfriend.net
Запознанства с българи по света
bgshop.eu
Български стоки в Европа
malincho.de
Българският магазин за Германия
host.bg
Качествен хостинг в България
Един лилипут в страната на великаните
25.01.2013 г. Стършел

Обичам да пътувам и деля държавите на няколко групи. Първа група - такива, които пак бих посетил с удоволствие (Португалия). Втора група: държави, в които повече не искам да ми стъпи кракът (Беларус). Трета група: такива, които бих посещавал от време на време и на държавна сметка, но за кратко (Норвегия).

Но има една страна, която не отнасям към никоя група. Това е страна, за която бих тръгнал по всяко време и във всеки час, като отложа всякакви задачи, а престоят ми в нея може да е неопределено дълъг. Това е Македония, в миналото ябълка на раздора, в настоящето с непризнато име, с оспорвана националност и борба за идентичност.

Ходил съм там многократно, в различни десетилетия и се радвам на толкова създадени и поддържани приятелства, че някои български роднини са ми по-чужди от македонските приятели. За мен Охридското езеро е картина от Рая, обичам македонските песни и македонския бюрек, македонската салата и прикрепената към нея жълта ракия. Медийните искри и кьорфишеци, които се изстрелват от македонска и наша страна, никак не помрачават обичта и любопитството ми, тъй като обикновените хора се почитат и харесват помежду си въпреки пропагандата. Не съм съгласен с ония нашенци, дето обвиняват македонците, че са ни откраднали историята.

Защо да я крадат, като е и тяхна? Докато е нямало република Македония на картата, ние сме лежали под едно и също робство, водили сме една и съща църковна борба, вдигали сме въстания. Но ето, Втората световна война е родила нови реалности, днес имаме Румъния и Молдова, Гърция и Кипър, Албания и Косово, Германия и Австрия, Сърбия и Република Сръбска, България и Македония. Нека македонците почитат Кирил и Методий, Самуил е наш, но и техен цар, както Германският император Карл е и чешки крал с име Карол, нека се гордеят с Климент Охридски, с Даме и Гоце, какво ни дразни това?

Или както е казал един македонец: шо ми е гайле дека Маджарска нема излаз на Адриатика! Нека мислим за днешния и утрешния ден на Балканите, а не за вчерашния.

Ето например, българският и македонският език продължават да се отличават един от друг, и то не поради сърбизмите. Ние казваме "омбудсман". Ако питаш някой македонец какво е омбудсман, той ще ти каже че това е доктор по коремна хирургия. А как е "омбудсман" на македонски? Народен правобранител. И така може, нали?

В своето развитие София и Скопие също се отдалечават: София се развива надолу, под земята, където излизат руините на древната Сердика и ехти метрото, а Скопие расте нагоре, с новите си огромни паметници (или споменици).

Десетилетия наред македонската столица не се променяше, старият мост над Вардара водеше към старата чаршия, а на обратната страна грабваше вниманието гарата, разцепена на две от земетресението, със замръзналите стрелки на часовника.

Истината е, че в тази балканска столица нямаше кажи-речи нито един паметник.

Сега центърът на града е променен до неузнаваемост - това е все едно един друг град. Тук се изправя на висок пиедестал Александър Македонски, тук са Климент и Наум, Кирил и Методий, Даме и Гоце на коне, солунските атентатори, цар Самуил на трона си, още няколко конника по големите булеварди, партизани пред акция, изправени на задните крака коне над вечния огън и една внушителна Триумфална арка. Хайде, румънците също са изградили Триумфална арка в Букурещ като франкофони, които копират французите, но защо им е на скопчани Триумфална арка, като в историята им има повече мъка, отколкото триумфи? Защо трябва да убеждаваш света, че си пряк потомък на Александър Македонски?

На това място някой македонец може да попита: а вие защо построихте паметник на Филип Македонски в Пловдив? Защото Пловдив се е наричал Филипопол и най-вече защото парите е дала Солунската община.

Когато говорех с македонци харесва ли им това огромно строителство на представителни държавни сгради на брега на Вардара и толкова паметници в центъра, мненията се раздвояваха: едните считаха, че това прави Скопие модерна европейска столица, а другите смятаха това строителство за помпозно, един нов Дисниленд с приказни герои.

Всички обаче са единодушни, че това представително строителство струва милиони евро, които биха могли да бъдат похарчени за нещо по-належащо. Но за властта не е имало нищо по-важно освен утвърждаване на "идентитетот". Толкова много скулптурни коне и лъвове са се събрали в центъра на Скопие, че мястото е заприличало на склад, откъдето всяка европейска столица може да си набави метален кон или гранитен лъв. Нарушено е чувството за мярка.

Да си малък народ не е недостатък, както казва един люксембургски поет, присъствал на стружките вечери на поезията. А ние бихме добавили, че понякога недостатъците могат да бъдат превърнати в качество. На брега на Дойранското езеро преди няколко години забелязахме табела "Бюрекчийница Пелтек Киро". Видяхме и въпросния Киро, който никак не се притесняваше, че е пелтек. Важното за него бе, че Пелтек Киро прави най-хубавите бюреци в областта и всички го знаят. Това е реалността. Няма град в Европа с толкова бюрекчийници като Скопие и трябва да преглътнем факта, че скопските бюреци са по-вкусни от софийските.

Йордан Попов
Материал на вестник Стършел
Гласувай за статиятаОценка за статията
Отлично
Много добре
Добре
Бива
Лошо
гласа: 77
Средна оценка: 3.37
Коментари за статията
Търсене в дискусията
Отг: Един лилипут в страната на великаните
Анонимен на 01/02/2015
Безумно-тъпоумна "статия",какво да му коментираш...
Отговори на това
Отг: Един лилипут в страната на великаните
Анонимен на 15/11/2013
"Но ето, Втората световна война е родила нови реалности, днес имаме Румъния и Молдова, Гърция и Кипър, Албания и Косово, Германия и Австрия, Сърбия и Република Сръбска, България и Македония." Само дето си пропуснал една "дребна" подробност - в Молдова се смятат за румънци, в Кипър за гърци, в Косово за албанци и т.н. и говорят съответния език. За какви се смятат в Македония? Какъв език говорят? Не може да си толкова елементарен, Попов. Май си добре платен, а?
Отговори на това
Отг: Един лилипут в страната на великаните
Анонимен на 22/06/2014
По-отвратителна статия не бях чел.
Отговори на това
Категории
Хора
Пътуване
Места
Емиграция
Образование
Работа
Ежедневие
Култура
История
Новини
Интернет
Банки
Ядене
Хумор
Изпрати статия
Връзки по темата
Македония - начало
Македония - информация
Македония - статии
Европа - форум
Македония - фотогалерия
Македония - връзки
Македония - обяви
Търсене: Македония
Евтини международни разговори със Скайп
Други връзки
Copyright: Иде.ли?