| |
|
Един ден в голяма американска компания
13.10.2002 г. Анонимен
Когато прочетох статиите "Един ден в NY и NJ” много се кефих, защото ако трябваше аз да пиша на същата тема, сигурно щеше да се припокрие 1:1. За съжаление когато ги пратих на мои приятели в България бях много разочарован, щото те ми обясниха че "Всичко им е толкова чуждо". Е, сега искам да напиша нещо по-разбираемо за българския читател. Предварително се извинявам за техническите термини използвани по-долу, ама в такъв отдел работя.
Та да започна с кратко описание на нашия IT екип:
Шефа: 12 години чакал за това място + 10% увеличение на заплатата.
IBM администратора: неженен, сприхав постоянно хилещ се, ей така без причина. Важното е всичко да е с усмивка.
UNIX аминистратора: високо квалифициран специалист без който "нищо не може да се направи".
DataBase администраторката: емигрантка, дошла в САЩ на 17г (преди 30г), завършила училище тук, абе вече американка.
Консултанта: мързелив индиец, който освен да ти разясни какво точно се опитваш да направиш май за друго не става.
И накрая аз, човека който "запълва дупки всякакви".
Работното време е нерегламентирано поради спецификата на работата, изискваща доста извънреден труд. По неписано правило се започва от 9 до 17:30 с един час почивка на обяд. Демек 7 и половина часа работа.
Аз обикновенно се появявам на работа около 8:30 (+/- 10мин).
IBM-а вече е там. Той стриктно идва в 8:30.
Започва раздвижване из офиса. Дебели лелки се разкарват до кафетерията с големи чаши за кафе. Почват да се чуват пълноценни сутрешни разговори от типа на: "Как си", "Супер", "Ами ти как си", "Ааа по-добре не може да бъде". Мен никoй не ме поздравява. Кво да си губят времето с тоя чужденец дето нищо не му се разбира, а и името му е такова завъртяно.
9:00 Шефа се появява. Извинявам се, той ме поздравява. Или по-точно пита имало ли е проблем след като той си е тръгнал по-рано предишния ден. Ами така е, като имаш 3 деца с тенденция за 6 не можеш да оставаш до късно на работа.
9:20 - пристига Администраторката. Леко се снижава покрай "офиса" на шефа и сяда тихомълком зад мене. Започва подготовка за работа - почистване на бюрото, изтупване на клавиатурата от трохи, чай и т.н. което отнема не повече от 40 мин. (но не и по- малко). В 10 вече е готова за ежедневните задачи. Първо се проверява пощата от предния ден. Пощата, не email-а. Пощата е доста важно нещо тук в САЩ защото всички сметки за кредитни карти идват с нея. А те трябва да се плащат навреме щото иначе получаваш черни точки в кредитната история. Това пак не отнема повече (и не по-малко) от 40 мин., така че към 10:40 сметките са оправени.
Междувременно идва и UNIX-а, който като да си върже гащите за закъснението първо минава през шефа да му обясни че пак колата... То не толкова колата колкото гумата. Абе много им се пукат гумите на някои американци, и то все като тръгват за работа.
Та да се върнем на Администраторката.
Децата й учат в град в друга часова зона, 2 часа след нас и се предполага че вече са се събудили. Разбира се, че трябва да се чуят, още повече че е за сметка на компанията. "Как сте", "Как спахте", "Ходихте ли вече по голяма нужда, цвят, гъстота и други подробности". Разговора завършва с някои съвети как да се държат с прителите/ките и много да внимават защото хората са станали лоши. За пояснение - "децата" са на 23 и 28 години.
Цялата система, която поддържаме се крепи на косъм. Направо се чудя понякога как въобще върви. Та докато UNIX-а дойде на работа вече има опашка от клиенти(програмисти) с "дребни" проблеми които спешно трябва да се решат. Постоят малко, почакат, па като видят че човека който трябва да даде отговор на всички техни програмни грешки не идва до 9:30 оставят съобщение и изчезват...
UNIX-а е вече в офиса и започва работа с пълна пара. Преслушва съобщенията, на които гласно отговаря (така че и шефа да чуе): "Това не е за мене", "На тоя колко пъти да му обяснявам че проблема е в неговата програма", "Това вече го оправих"... и в края на краищата остава един проблем който се решава за 5 мин. и по който ще се работи цял ден. Ами така де, нали трябва да има време да се изгледа някой филм по интернет и да се обиколят порно сайтовете. Не съм много сигурен как е в другите фирми, ама в нашата компания няма ограничения или забрани по отношение на интернет-а.
Чувам, че се води дискусия за бързината на IBM машината и че потребителите чакали за една справка с часове. Тук идва ред на IBM-а. Тоя човек, който до преди малко си седеше тихо на столчето и сърфираше из интернет сега става като градоносен облак. "Тия пак какво искат. Колко пъти ще им обяснявам, че е края на месеца и това е положението. Като искат по-бързо да дойдат да работят през нощта...". Сега разбирам защо тоя човек не е женен, въпреки че е в напреднала пубертетна възраст (45г). Най-интересното е, че шефа само стои от страни и не смее да се обади.
Започват коментари: "Тия що се обаждат като знаят предварително какво ще стане", "Браво Филип, така трябва. Само твърдо с потребителите щото иначе ти се качват на главата". Айде и тоя проблем е в графата "решени".
Междувременно идва един от операторите, който съобщава на шефа че през нощта имало проблем и той не можал да намери никoй от нашата група. Проблема се изчистил от самосебе си, но следва разследване на случая. Оказва се, че един си забравил пейджъра, на другия батерията му била паднала, а третия бил в зона извън покритие. Шефа се сопва, че това повече не трябва да се повтаря и започава разследване защо автоматичната система не е сработила. "Кой писа програмата" - индиеца. А, ама това май е същата програма с която имаше проблем и предния път. На въпроса "Какво е станало" се отговаря с бърза английска реч с такъв индийски акцент, че никoй нищо не разбира, пък и не го интересува, нали топката вече е в друг. Всички си отиват по местата само индиеца продължава да обяснява как този случай не го предвидил щото видиш ли той се получавал много рядко. И още куп глупости, от които така и не става ясно ще се коригира ли проблема за следващия път.
12:00 Обедна почивка. Спазвайки стриктно работното време IBM-а вече е на път за извън офиса. Администраторката трябва да "ходи за отслабване", да не заприличала на американка. Индиеца вече е затоплил обяда си - ориз с подправки или подправки с ориз.
Няма значение, офиса е вече добре ароматизиран. Гребе с цяла длан и въобще не му пука, че в някои страни може да се ползват и прибори. Шефа - какво и кога яде тоя човек, не знам. Отваря си вестника и се наслаждава на диетичната кола. Четейки подхвърля някоя и друга реплика към малко останалите американци в офиса: "Тия пък афганистанци точно там ли намерили да правят сватба дето нашите бомбардират. Ами така е като са неграмотни и прости"; "Крайно време е да ударим Ирак. След като ни пуснаха антракс сега и с химически оръжия ни плашат". Промития мозък е страшно нещо. Комунистическата пропаганда ряпа да яде. От cubic-а на UNIX-а вече на високоговорители се играе "Doom"-производна игра. Ами така де, обедно време е. Човек има нужда от почивка.
1:00, офиса започва лека-полека отново да се да се оживява. Разбира се, не на всички им стига тоя един час за обедна почивка. Още повече някой път за разнообразие не ядеш бъргери от МакДоналдс, ами от Vendis, което е само с 30 мин. по-далече. Администраторката се прибира поне в 1:30, защото съчетава приятното с полезното и пътем минава през пощата да си пусне писмата. Doom-а продължава без зачатъци на спиране. Минава шефа на отдела (големия началник): "Игрички, а". "А не, просто по-късно излязох в обедна почивка щото имаше production проблем". Ееее, щом проблема е отстранен то е позволено, та дори и да не е имало проблем. За пореден път се убеждавам, че началниците по целия свят обичат да бъдат лъгани.
Минава 2 часа, мрежовия администратор се прибира. Колежката зад мен пояснява злорадо: "Ами живее наблизо и на обяд си ходи на басейна". Той е в другата група, ама и там нещата не са по различни.
Всъщност нека ви кажа за някои правила за работа в нашата компания:
1. Когато се размотваш из офиса, винаги носи някакви разпечатки. Това създава впечатление, че работиш по проблем.
2. Никога не носи вестник под мишка. Явно си тръгнал по голяма нужда.
3. Никога не дръж бюрото си подредено. Явно нямаш работа.
4. Ако някой се обърне към тебе за проблем, обясни му че най-рано утре можеш да му обърнеш внимание.
5. Не вдигай телефона. Изчакай да оставят съобщение и отговори през обедната почивка. Това показва, че си много зает в момента, работиш и през обедната почивка а и вероятноста да намериш някой на обяд е почти нулева.
6. При появата на проблем не предприемай нищо 20 мин., и ако нещата не са се оправили, тогава се заемай за работа.
Та да продължа с работния ден. Идва при мене един американец, на който преди му бях помагал за едни програми. Явно е останал доволен, щом пак се връща при мене. Прехвърлена е една система на нова машина, ама един от модулите не вървял. "Как работи тоя модул?". "Не знам." "Ами някаква документация по въпроса?". "Няма такава". "Е добре, поне кой се занимава с това, да питаме поне за какво става въпрос?". "Ами него го изгониха щото не се разбираше със шефа, иначе беше добър програмист". Даааа, явно и тук не се търпят хора, които са по-вътре в нещата от шефа. Разбирам го човека, нали трябва да си пази стола. Като си направя сметка, май проблемите по тоя свят идват от некадърните началници. Почваме да търсим из интернет. Дума по дума стигаме до фирмата производител на софтуера, използван във въпросния модул. Веднага се обаждаме на "1-800" номера (безплатен телефон за support, който всяка фирма има тук в САЩ). Много учтив женски глас ни отговаря от другата страна. За съжаление тя е от първо ниво подръжка и ни препраща нагоре по веригата. Още няколко пренасочвания и явно попадаме на правилния човек. Оказва се обаче, че версията която ползваме е много стара и вече е извън поддръжка. Трябва да upgrade-ваме до последната версия, което е безплатно, но пyк трябва да си купим преди това лиценз за подръжка. Е ако това е безплатно, здраве му кажи. Няма начин, ще се плаща. Щом сме го докарали до парите явно и тоя проблем е в графата "решени". Програмиста е щастлив и вече бърза да докладва на неговия шеф, че е решил проблема. Мойто име не се споменава никъде, пък дори и да се спомене никoй не му обръща внимание.
4:30 - наближава края на работния ден. UNIX-а вече виси в cubic-а (офиса) на шефа и много разпалено му обяснява колко много работа е свършил, как това е започнато, има планове за онова... Това в превод на български означава "Днеска ще искам да си тръгна по-рано". Та накрая си идва на думата... И разбира се получава разрешение. След като си работил толкова що не.
Колежката зад мене пак злорадо подхвърля "Тоя пък няма срама. Не стига че дойде по-късно ами ще си тръгне и по-рано. Де и аз да можех като него". Интересно на фона на това което работи какво ли щеше да бъде ако и тя "можеше като него"???
5:00 IBM-а стриктно завършва работния ден. Телефона на администраторката звъни. Виждайки кой се обажда (номера на обаждащия се се изписва на телефона) тихо си мърмори "Давай да изчезвам щото тоя се обажда за проблем. Тия хора що се сещат за работа в 5 часа". Тихичко си пакетира нещата и се изнизва по терлици.
5:30 Шефа си тръгва с пожелание към всички за добра вечер. В момента в който се затваря вратата индиеца е вече на път. Някои хора знаят правилото, че не трябва да се излиза преди шефа.
Офиса е вече празен И явно е време и аз да изчезвам. Врътвам един телефон да предупредя, че си тръгвам (в случай че има непознати в къщи) и си тръгвам.
10.08.2002
Ню Йорк |
|
 |
|
|
|
|
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 14/10/2002 | Няма спор! Наистина е готин текстът! Тук (в България, де) се смях от сърце като го четох, но сигурно там не е така! Ех, колко талантливи писатели е загубил 21 век с развитието на модерните технологии!
14.10.2002 Софийски университет |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 01/11/2002 | | Е, това само още веднъж доказва едно единствено нещо - хората не сме много различни! Само едно ми е чудно, ако всички бачкат така в Америка, как са стигнали до тук! |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 14/01/2003 | | Браво,много приятно написано,наистина има дар момчето.А да знае и пакистанците са същите ,ако не и повече! |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 03/03/2003 | | Така е в големите компании. Аз съм работил и в големи и малки, но в малките ти скъсват задника, защото трябва да си заработиш заплатата. В големите е като в развития социализъм. А напоследък два пъти ми се случи като казвам че съм от България, да ми викат ааа да Мюнхен. Аз не разбрах в първия момент защо пък Мюнхен, но после си помислих че на тях им звучи като Бавария. Така че и на немец ме направиха. |
 |
|
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 01/11/2003 | Здравейте,
С "малко" закъснение прочитам тази статия и се накефих. Аз съм от почти 4 години в щатите и знам, че е вярна. И ме кефи хумора с които си изразил това което става около теб. Живея в Woburn, МА, познавам стотици българи и няколко други - небългари. На базата на техния и моя опит в най различни сфери, гарантирам, че няма нищо необикновено в статията. Абсолютно всичко би могло да бъде истина и аз себе си сам сигурен че е. Това за всички невярващи. Подобен пример - Един приятел д ...
|
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 01/11/2003 | | Пак сам аз - от последния коментар. Да допълня. Имах колега от Бангладеш дето, често поради "забравяне" на приборите ядеше ориза с ръка. |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 27/07/2004 | Нямам представа къде става това, но от коментарите разбирам, че има и други на това дередже. Аз живея в Канада и работя за голяма компания. Не мога да си представя, че това изобщо може да се случи. Живях и две години във Флорида - имах чувството, че се движа сред бавноразвиващи се и неграмотни хора, които обаче имаха предимството да са изключително богати и да могат да си позволят да бъдат неграмотни.
Американската арогантност и простотия са всеизвестни и няма защо да се занимавам с това.
|
|
|
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 10/08/2004 | | Къде си, бе, брато?! Няма да повтарям, че статията ми е любимата в този сайт! Чела съм я няколко пъти! Независимо, че не работя в Америка, много добре, смея да твърдя, познавам начина на мислене на тези хора. Работила съм с американци повече от 5 години - вярно е, че съвсем друго е да работиш с тях на тяхна земя,, ама изобщо не ща и да чувам за това .. едва ли ще издържа,, вярно е също, че много зависи къде точно работиш, но впечатлението ми едва ли ще се промени кой знае колко. Направо не е истина,,, къде ...
|
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 21/03/2005 | | Абсолютно вярно.Аз работих в Сащ за 5 месеца и се убедих,че американците ги мързи две не виждат.Черната работа я вършим ние Internationals.Просто защото нямаме друг избор,ние трябва да се доказваме.Спомням,че те се криеха,изчезваха по часове от работа и ние винаги запълвахме дупки.Те са добре,щото ние работим здраво за малко пари според тяхните стандарти. |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 20/05/2005 | | Аз съм малко по възрастен от вас но това което прочетох ме връща в годините преди така наречения "демократичен преход". Което значи,че и те работят като нас с тази разлика,че самочуствието им е прекалено голямо. |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 05/05/2006 | | моят коментар ще бъде 4 год. след тази статия и едва ли нещо в сл.отношения се е променило.
Разбрах три неща:
1.BG, т.е. Бай Ганьо ще си остане всеки един от нас в душата си, та ако ще и на Аляска да се качи.Той не гледа какво има в неговата паничка, а винаги наднича в чуждата, да не би да е излъган.
2.Всеки българин, като отива на гурбет, за да печели пари, плюе с/у политиците в България, а като се освести на новото място след време, разбира, че живота нявсякъде по света е еднакъв-работа, хранене, спане ...
|
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 30/04/2006 | | Да определено могат да си позволят американците да се мързеливи тъй като цял свят работи за тях. Но всичко е до време. :) |
Re: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 01/05/2006 | | Незнам...
Може да си просто щастливец!!!!!
Ние с мъжа ми имаме, т.е. опитваме са да работим частно, наша фирма , и никак, амммммаа никак не е лесно.
Може и аз напиша нещо, знам ли, само да запомня сайта....
Но знам едно, че ако не е хъса на мъжа ми и безкрайната му вяра,...., ДАЙ БОЖЕ ДА ГО КРЕПИ!!!!...........заникъде не сме...
Преди да отворим наш бизнес, много се подиграваха на мъжа ми. Но той с такова биволско спокойствие приемаше всичко.
А един ден един негов колега, наркоман, нищо ново, нали, ...
|
|
|
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Feya на 19/05/2006 (Информация за потребителя | Изпрати съобщение) | | Хеи, привет от мен! Много готина статия и идеално написана! Да знаеш, че имш дар слово, но предполагм, че ти и така и така си го знаеш:-). Малко съм изненадана, защото съм чувала малко жпо-различни неща за работата в Щатите, а и познавам американци и тези, които познавам доста работят. Аз лично тук в БГ (засега все още, но не за дълго, надявам се) работя във финансова организация - т.нар. м/унарпдна среда. Дори и да е доста голяма - мга да кажа, че и доста се работи. Или поне през повечето време... Но да зн ...
|
|
|
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 10/06/2006 | | Статията ми звучи много познато.Аз работя в не толкова голяма канадска фирма и не ми се вярваше докато бях в България че може да съществуват толкова мързеливи и некадърни хора, тук се убедих че не съм била права.Ежедневно ставам свидетел на такива парадокси и решения на проблеми, че не знам да се смея ли или да започвам революции. Не знам как и защо хора които си нямат идея от бизнеса работят това и как може да няма и грам инициатива да се научи нещо ново с което да станеш малко "professional" нещо което се ...
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 21/07/2006 | | БРАВО! Ето го истинското лице на "работохолиците" американци...Жалка работа, много жалка... |
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 13/07/2006 | | Статията е опит за литературно упражнение, но е малко хиперболична, да не кажа че е послъгване. Авторът знае какво българите в България искат да прочетат за Америка и просто им го дава. Само дето статията не обяснява как Америка е стигнала до това икономическо положение с такова нискоинтелигентно и мързеливо население. Аз работя в малка американска компания, а преди съм работил в голяма американска компания. И на двете места се работи здраво, не се губи време, всички необходими неща за работа са ти осигурен ...
|
|
|
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 17/07/2006 | | Работя от 10 години в много голяма компания. В моя отдел от около 35 души единствено аз не съм американец. Не се преработват - работи се бавно, методично. Оставам с впечатлението че е на принципа той ме лиже че ми плаща и аз го лъжа че му работя. Ама не е така. Плащат много. Затова и всичко с което отдела се захване става и отива на пазара. Там се продава на висока цена защото компанията е еталон за качество. Нека не злоупотребяваме с някой ограничения у американците. |
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 30/07/2006 | | Какво ми разправяте за "тъпотията" на американците, като че ли българите са всички Айнщайновци! Я вижте тези снимки от БГ действителността:
http://www.dnes.bg/slideshow.php?id=23&page=1
Аз съм от години в Америка, и досега не съм видял нито един случай на такава откровена простотия и безпросветност както виждам на тези снимки. Американците не са тъпи, българите са по-тъпи от тях.
|
|
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 12/09/2006 | | хахахах много готина статия наистина но освен мързеливи са и адски ме4истоплътни или мръсни Аз не работя в голяма компаия но това което виждам в хотела в които работа си е гадориика голяма Просто пове4ето от американците са прасета:) и си оставят ко4ината навсякъде. не знам как са стигнали до този икономи4ески успех но ще видим докъде ще го докарат ....ние само да внимаваме какво у4им от тях 4е като гледам 2/3 от българ4етата копират глупавото поведение от филмите и mtv така 4е тябва да гледаме и в наща к ...
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 16/11/2006 | | Едностранчивото представяне на нещата не ме карат да се чувствам по-добре.Очевидно е,че в САЩ всики има строго регламентирани задължения и излизането извън тях е знак,че от всичко по малко е равно на нищо.Ако тук в България успеем да осъзнаем тази простичка истина и ние ще си позволяваме да "мързелуваме "като американците. |
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 19/11/2006 | | Забавно четиво с извадки от шеговити е-мейли, циркулиращи в Щатите, но представени тука като лични впечатления, за да впечарли познатите в България. Лошото е, че създава невярни впечатления. Първо: В офисите винаги е "по-хлабаво", но не във всички. Второ: Интересно е какво разбира автора под голяма компания? Трето: Интересно е също така, ако всичко това е вярно, колко ли време е продължило. Не забравяйте, че в пазарните икономики ако една дейност не е ефективна, тя или се реорганизира или просто се прекрат ...
|
|
|
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 04/12/2006 | | Аз работих 4 години в един университет и нештата са то4но такива и въобще не са преувели4ени. Американците мислеха единствено за безплатна пица, на нау4ни събраниа се ходеше само заради пустата пица. Абе с една дума ги интересува само как да се наплускат и след това вси4ко останало, не отри4ам 4е на много места се работи както трябва, но и тук поговорката важи "когато котката я нямя мишките играят". Наистина това е една прекрасна статиа. |
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 04/06/2007 | | Статията е страхотна:) А междо другото явно нашият човек си е обаркал професията - трябвало е да стане журналист.Страхотна статия, която разведри работната обстановка. |
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 31/03/2008 | | Гледам че коментарите "за" статията са повече от колкото "против". Затова реших да подкрепя "другата" действителност. Първо, не виждам смисъл да дойдеш в Америка за да я плюеш - ако не ти харесва връщай се на село, никой не е дошъл тук против волята си. Второ, работя в консултантска компания, където 22 часов работен ден не е изключение. Всички са супер мозъци, страхотна работа, много интересна и изобщо нищо общо с описанието в статията. Има система на оценка "360 градуса", така че няма шанс да се правиш че ...
|
Отг: Един ден в голяма американска компания
Анонимен на 03/04/2008 | | статията е супер! много забавно написана |
|
|
|
| Категории |
|
|
|
|
|
| Връзки по темата |
|
|
|
| Други връзки |
|
|
|
|
САЩ
Работа
обратно
