Онзи ден имах интересен разговор в скайп. Някакво момче започна да ми пише и от дума на дума попита от къде съм. Казах: "България, а ти?", а той се усмихна и написа: "Индонезия. Знаеш ли къде се намира?". Разбира се че знаех. Заговорихме се за държавите, в които живеем и той започна да ми разказва за страната си. Ето го и разказа...

Случка от една самотна екскурзия в Западен Ириян.

Гигантските гори са изсечени, след което залесени с т.н. "вторични гори" – различни шубраци и храсталаци. На мястото на пътеките, по които са били извозвани трупите – мрежа от черни пътища. Без видима цел те криволичат насам-натам из храсталака.

Продължение на разказа за рейнджърите и носорозите.

Най-западната част на остров Ява е зает от националния парк Ujung Kulon - Уджунг Кулон (в превод "Западен Край"). Не че това е някакъв "парк" в познатия ни смисъл на думата: нито е ограден, нито е маркиран, нито има някаква инфраструктура, нито е достъпен по някакъв определен начин. Голям е колкото 2-3 пъти софийското поле, непроходим е, поради което е рядко посещаван. А и надзорниците на парка (десетина рейнджъри) не са много любезни към редките посетители, защото виждат в тях потенциални бракониери.

Това е разказ за едно мое посещение на о-в Сиберут, на запад от Суматра.

Джакарта е много забързан и динамичен град с претъпкани улици и голям трафик, но там можете да откриете много и интересни места. В сравнение с всички останали градове в Индонезия, Джакарта е най-развитият. Ако харесвате ярките светлини на големия град и нощния живот – това е мястото за вас.

30-метровият монумент в Манадо спори за титлата най-висока статуя на Спасителя в Азия с подобна фигура във Виетнам.

В последното обновяване на черния списък на ЕС са включени всичките 51 авиокомпании от Индонезия, включително националния превозвач "Garuda".

Учените са започнали да изкопават цяло селище на индонезийския о. Сумбава, буквално "капсулирано" при изригването на вулкана Тамбора през 1815 г.