Мексико (официално име: Estados Unidos Mexicanos, или Съединени мексикански щати) е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка.



На 16 септември 1810 г. католическият свещеник Михел Хидалго Костиля обявява независимостта на Мексико в малкото градче Долорес. Декларацията е официално насочена срещу Франция, която управлява Испания чрез брата на Наполеон, и официалната цел е независимост от Франция, оставайки испанска колония. Конфликтът обаче ескалира и скоро мексиканския народ се бори за пълна независимост и от Испания. Освободителната война продължава до 1821 г. Тогава Мексико официално получава независимостта си.

Следват години на политическа нестабилност и сепаратизъм, най-вече в южната провинция Юкатан и на север в Тексас. Жителите на Тексас, предимно англоезични, обявяват независимост от Мексико през 1836 г. През 1846 г. Тексас е доброволно анексиран към САЩ, което по-късно предизвиква война между Мексико и САЩ. Мексико губи войната и според подписания мирен договор трябва да отстъпи на САЩ територията на днешните щати Калифорния, Невада, Юта, както и по-голямата част от Аризона, Ню Мексико и Колорадо.

През 60-те години на 19-и век Мексико попада за кратко под френска окупация, която обаче е окончателно отхвърлена през 1872 г. Следва период на просперитет и индустриализация. Започва разработване на петролните залежи, както и строеж на железопътна мрежа. Замогват се обаче главно средната и висшата класа, докато голяма част от населението, най-вече индианци, живеят в глад и мизерни условия. По това време управлява про-европейски настроеният Порфирио Диаз. След 4 мандата на недемократично управление, неспазване на свободата на словото и печата и растяща разлика между бедни и богати, напрежението расте. Повратният момент е опитът на Диаз да спечели 5-и мандат по нечестен начин чрез изборите през 1910 г. Избухва революция, в която федералната армия е победена, но следват дълги години на конфликти между революционните сили, обединени преди това в борбата срещу правителството.

Всичко това приключва през 1929, когато всички герои на революцията се обединяват и създават "Национална Революционна Партия", по-късно преименувана на "Институционална Революционна Партия". Бурният период от началото на 20-и век е последван от 40 години ускорен икономически растеж, въпреки няколкото сериозни срива в резултат на лошо управление, последният от които през 1995 г.

Сериозен удар по доверието на чуждестранните инвеститори нанася национализацията на петролната индустрия, под шапката на държавната фирма "Пемекс". Институционалната Революционна Партия за първи път губи мнозинство в парламента в средата на 90-те години. През 2000 г. за първи път след 70 години партията губи президентски избори. Избран е Висенте Фокс, член на "Национална партия на действието".


Мексико има площ 1 972 550 кв.км. и е разположена в югозападната част на Северна Америка между САЩ, Гватемала и Белиз, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Северния Тих океан.

Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка. Общата дължина на бреговата й линия е 9 330 км. Най-голямата река е Рио Браво дел Норте по границата със САЩ. Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини. Почти половината от територията е с надморска височина над 1600 м., най-високата точка е вулканичния връх Пико де Оризаба - 5700 м.

Климатът е разнообразен поради различията в релефа. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни. Както в повечето тропични региони, Мексико има два сезона - дъждовен и сух. От юни до октомври падат основните валежи и температурите се покачват, докато периодът от ноември до май е по-сух, с умерени температури. Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.


Мексико притежава свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света - подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят. През последните години е налице ускорена приватизация на публичния сектор - летища, пътища, пристанища, производство на електроенергия.

За да бъде постигнат траен висок икономически растеж е необходима по-нататъшна модернизация в индустриалния сектор, подобряване на инфраструктурата, либерализация на пазара на труда.


В Мексико живеят над 106 милиона души. Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) - 87.6%, индианци (56 етноса) - 11.7% (от тях испаноезични - 57.2%,ацтеки - 11.7%, мая - 6.5%, сапотеки - 3.6%, отоми - 2.9%, миштеки - 2.5%, други - 15.6%), други-0.7%.

Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая. Конфесионалният състав е предимно: християни 95.6% (от тях католици - 94.4% протестанти - 5.6%), други - 4.4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ).

Градското население е 78%. Гъстотата е 54 жители на кв.м. Средната продължителност на живота е: за мъжете - 70 г., а за жените - 76 г.



Мексико - Уикипедия
Последна актуализация на тази страница: 02/04/2011