Черна гора е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватска и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине.



Според сегашната Конституция, Черна гора е обявена за "демократична, социална и екологично чиста държава".



Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби при различните преброявания на населението в различни периоди варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту намаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има и хора, които причисляват себе си само към една от двете групи.

Над 270 000 граждани на Република Сърбия имат черногорско гражданство. Приблизително 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонима "черногорец" има различно значение в самата Сърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

В конституцията на Черна гора, приета през 1992 г., като официален език сърбохърватския е заменен с йекавския стандарт на сръбския език. През 2003 г. 63.5% населението посочва като майчин език сръбския, почти 22% посочват черногорския за свой мачин език. Въобще диалектите, на които говорят сърбите, черногорците, хърватите и бошняците са много близки и до преди разпадането на Титова Югославия всички говореха на сърбохърватски език. След кървавото й разпадане обаче, поради политически причини, се обособиха отделни езици като хърватски, босненски, а сега на път е и черногорския.

Над 74% от черногорците са православни християни, последователи на Сръбската православна църква, въпреки че има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. В Черна гора има 110 000 мюсюлмани, които съставляват 17.74% населението на страната. Тези мюсюлмани разпределени в три етнически групи: албанци, бошняци, говорещи на босненски и мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език. Албанците са отделна група, говорят на албански (5.26%) и населяват югоизточната част на страната, главно в община Улцин, в която те представляват мнозонството от населението. Бошняите и самоопределилите се като мюсюлмани по националност живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. В Черна гора живеят и малка група хървати и католици, които живеят по крайбрежието, най-вече в Бока Которска.



През по-голямата част от историята си Черна гора е била де факто независимо княжество, управлявано от няколко династии. На Берлинския конгрес страната се сдобива и "de jure" с международно признание на своята независимост в следствие на т.нар. Източна криза (1875 - 1878 г.). На 28 август 1910, черногорският княз Петър Петрович Негош се прогласява за крал. В периода 1918-1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. Между 1945 и 2003 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия и Съюзна република Югославия, респективно, а от 2003 до 2006 г. е съставен дял от Сърбия и Черна гора.

На 21 май 2006 г. в Черна гора се провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната.



Черна гора изисква визи от български граждани за всички видове пътувания.



Черна гора - Уикипедия

Последна актуализация на страницата: 13.11.2006