Република Турция е разположена в частично в Югоизточна Европа (3%) и основно в Азия (97%), но традиционно се счита за европейска държава. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море, Гърция и България (виж карта). До 1922 г. е в центъра на Османската империя.

История

Държавно управление

Административно деление

Турция е република, начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание, а изпълнителната - от правителство, начело с министър-председател.



Населението на Турция наброява над 70 милиона души. Етническите малцинства включват албанци, араби, босненци, чеченци, грузинци, кюрди и др.



Завладяването на Анадола от турско говорещи племена, при селджуките с битката при Манзикерт и възхода на Селджукската империя през ХI век е завършено с възхода на Отоманската империя.

След последвала години на упадък Отоманската империя влиза в Първата Световна война на страната на Германия през 1914, където в последствие е победена и окупирана. На 18 септември 1922 окупиращите армии са отблъснати и страната е освободена.

През 1923 с договора от Лозана се признава суверенитета на новата турска република. На Мустафа Кемал паша се дава името Ататюрк (означаващо баща на турците) от Националното събрание и той става първият турски президент. Ататюрк започва широкомащабни реформи за модернизирането на републиката от останките на Отоманската империя.

Турция влиза във Втората Световна война на страната на съюзниците в късната фаза на войната и става член на Обединените Нации.

След като участва в Корейската война на страната на САЩ, през 1952 г. Турция се присъединява към НАТО. В момента страната е в преговори за членство в Европейския Съюз.



Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели.



Турция е разделена на райони, наречени "il" (в мн.ч. "iller"), които в България се наричат със старото турско име "вилает".

Всеки вилает има номер, с който е известен и с който започват и номерата на колите регистрирани там.

01 Адана 02 Адъяман 03 Афионкарахисар 04 Ааръ 05 Амасия 06 Анкара 07 Анталия 08 Артвин 09 Айдън 10 Балъкесир 11 Биледжик 12 Бингьол 13 Битлис 14 Болу 15 Бурдур 16 Бурса 17 Чанаккале 18 Чанкъръ 19 Чорум 20 Денизли 21 Диарбакър	22 Едирне (Одрин) 23 Елязъъ 24 Ерзинджан 25 Ерзурум 26 Ескишехир 27 Газиантеп 28 Гиресун 29 Гюмюшхане 30 Хакари 31 Хатай 32 Ъспарта 33 Мерсин 34 Истанбул 35 Измир 36 Карс 37 Кастамону 38 Кайсери 39 Къркларели (Лозенград) 40 Kършехир 41 Коджаели 42 Кония	43 Кютахия 44 Малатия 45 Маниса 46 Кахраманмараш 47 Мардин 48 Муула 49 Муш 50 Невшехир 51 Нииде 52 Орду 53 Ризе 54 Сакария 55 Самсун 56 Сиирт 57 Синоп 58 Сивас 59 Текирдаа 60 Токат 61 Трабзон 62 Тунджели 63 Шанлъурфа	64 Ушак 65 Ван 66 Йозгат 67 Зонгулдак 68 Аксарай 69 Байбурт 70 Караман 71 Kъръккале 72 Батман 73 Шърнак 74 Бартън 75 Ардахан 76 Ъъдър 77 Ялова 78 Карабююк 79 Килис 80 Османие 81 Дюздже

На територията на сегашна Турция още времето на Византия винаги са живели българи, голяма част от тях политическа емиграция (започвайки още от хан Севар в осми век). По време на Османската империя много българи са живели в Цариград (сегашния Истанбул), където са имали своя община, издавали са свои вестници, и през XIX век са започнали движението за признаване на българската Екзархия за независима, което в крайна сметка е довело да освобождаването на Българската Православна Църква от гръцка хегемония.


В Истанбул и досега има Българска православна община, която поддържа църквите "Свети Стефан" (т.нар. "желязна църква") и "Свети Димитър" и Екзархийския дом.



Турция е една от основните туристически дестинации за българи - поради близостта си до България, богатото си историческо наследство и изобилието на добре уредени курорти. За кратки посещения Турция не изисква визи от български граждани.

За повече информация: Турция - пътуване и визи.



Турция - Уикипедия