Петдесет и шест националности
Китай е единна многонационална държава, в която съжителстват 56 националности.
Тъй като по-голямата част от населението принадлежи към националността хан (91.6% от общия брой на населението в Китай), другите 55 националности в Китай е прието да се наричат национални малцинства.
Националните малцинства, които наброяват повече от 1 милион души са общо 18: джуан, манджури, хуъй, мяо, уйгури, и, тудзя, монголци, тибетци, буи, дун, яо, корейци, бай, хани, ли, казаци, дай. Сред тях джуанската националност е най-многобройна – 15.556 милиона души.
Населението на 15 националности е между 100 000 и 1 милион души: шъ, лису, гълао, лаху, дунсян, уа, шуъй, наси, цян, ту, сибо, мулао, киргизи, даури и дзинпо. Има и 22 националности, които наброяват между 10 000 и 100 000 души население: салари, булан, маонан, таджики, пуми, ачан, ну, евенки, дзин, дзино, дъан, узбеки, руснаци, югури, баоан, мънба, орочени, дулун, татари, хъджъ, гаошан (с изключение на гаошанците, живеещи в Тайван), лоба. Националността лоба е най-малобройна, с по-малко от 3 000 души население.
Ханците са разселени повсеместно, най-вече в долините в средното и долното течение на Жълтата река, река Яндзъ и Перлената река и Североизточната равнина. Въпреки, че представителите на националните малцинства са малобройни, те са разпръснати върху обширни територии и населяват приблизително 64.3% от територията на Китай, най-вече в граничните североизточни, северни и югозападни райони. Провинция Юннан е дом на повече от 20 националности и се характеризира с най-голямо етническо разнообразие в Китай.
В течение на дългата китайска история, както и днес, фактът, че националностите "съжителстват на една територия и в същото време живеят в индивидуални компактни общности в специални райони" продължава да осигурява обективни условия за политически, икономически и културен обмен между хан и различните национални малцинства, както и за функционирането на системата за регионална национална автономия.
Източник на информацията
Посолство на Китайската Народна Република в България: Китай - основни положения
Последна актуализация на тази страница: 01/06/2006